Извади руския пистолет от кобура си и вкара патрон в цевта. Надяваше се да не му трябва, но искаше да е подготвен.
47
Джо и Рената следваха Кърт надолу по стълбите, движеха се бързо и тихо. В колона те прекосиха залата с генераторите, стигнаха до отворения участък от стената точно когато той започна да се затваря.
— Влизаме — каза Кърт и се шмугна в мрака. Джо и Рената го последваха. И тримата бяха вече в тунела, когато вратата се затвори.
Под вратата нямаше пролука и мракът бе почти пълен. В далечината виждаха светлините на количката, които пълзяха по стените и тавана.
Друга количка стоеше празна на релсите до тях.
— Да видя ли дали мога да подкарам това чудо? — попита Джо. — Или ще сме пеша?
Кърт погледна по тунела. Другата количка се отдалечаваше бързо и не показваше признаци, че ще спира.
Шумът на двигателя ѝ отекваше в стените. Странната акустика пречеше да се прецени разстоянието, но пак тя щеше да попречи и на мъжете в количката да осъзнаят, че някой ги следва.
— Да вземем вагонетката — каза Кърт. — Вече се поразтъпках достатъчно днес.
Джо се качи в количката и намери уредите за управление. Когато Рената се качи, Кърт отиде да счупи фаровете.
— Можехме просто да ги заключим — каза Джо. — Само казвам.
Кърт се сепна.
— Да, не беше зле.
Джо натисна няколко бутона и дръпна един смукач, за всеки случай. Натисна бутона за стартиране. Три малки индикатора на панела светнаха, но нищо повече. Захранваният с акумулатор мотор като на голф количка си остана изключен, докато той не натисна дросела.
— Всички на борда.
Кърт отиде при Рената отзад, Джо натисна лоста наред и електрическите двигатели се включиха. С леко жужене количката пое в мрака, като се движеше бавно и поддържаше голяма дистанция от първата количка.
Тунелът не извиваше, тръбата вляво от тях не свършваше.
— Та за какво е тази тръба? — попита тихо Рената. — Явно продължава далеч от реката.
— Може да е отточна тръба… за дрениране — каза Джо тихо.
— Струва ми се малко голяма за град в пустинята, където не вали често — каза Рената.
— Може би цялата градска канализация се събира на едно място и после се влива в тази тръба.
— Това не е отточна тръба — каза Кърт. — От нея изтече вода, докато бяхме в канала, а не е валяло от седмици.
— Тогава откъде идва водата? — попита Джо.
— Нямам представа — каза Кърт.
— Може би от някой друг проект на „Озирис“, за който не знаем — каза Рената.
— Може би — отвърна Кърт и промени темата: — Мъжът с костюма. Един от арабите го нарече Пиола. Ти като че ли разпозна името. Знаеш ли кой е?
— Вероятно. Алберто Пиола е един от лидерите в нашия парламент. Той беше отявлен критик на американската намеса в Египет, особено в Либия. Това е болна тема за него и за мнозина в моята страна, защото Либия навремето беше наша колония.
— Какво ще прави тук? — попита Кърт. — Особено сега, когато половината континент се разпада?
— Ако съм чула правилно, той е тук да преговаря за нещо. Но за какво точно, нямам никаква представа.
— Мисля — рече Кърт, — че той е тук да преговаря за някаква полза за „Озирис“?
— Полза? — попита Рената.
— Ами помисли. Ако се съди по това, което майор Едо ни каза, „Озирис“ се е издигнала от нищото и е станала водеща сила. Шакир, мъжът, който я ръководи, се изживява като създател на крале. Той е свързан със старата гвардия. А старата гвардия, повалена така бързо преди няколко години, сега е във възход във всички тези други страни, издига се с неподозирана скорост. Всичко това подпомогнато от внезапен недостиг на вода, който никой не може да обясни.
Той ги погледна, те чакаха да продължи.
— Преди да отвлечем Пол и Гамей от тяхната ваканция, те работеха с един либийски хидролог. Прочетох доклада по време на полета дотук. Предимно геология. Но според някои тестове, които Пол е провел, под Либия има дълбок водоносен хоризонт, който е захранвал с вода повърхността. Внезапно водата започва да се движи, създава отрицателно налягане вместо положително и помпите стават безполезни. А ето ни сега тук, под пясъците на Египет, до тръба, през която може да мине камион и която като че ли източва тонове вода в секунда и просто ги излива в Нил.
— Предполагаш, че „Озирис“ са причинили сушата, за да предизвикат размирици? — попита Рената.
— Ако има човешка намеса, не виждам друг с мотив. Или средство.