— Ако тези типове не отиват на някое тайно подземно бейзболно игрище, бих казал, че това беше нещо фармацевтично — каза Кърт.
— И аз така мисля — обади се Рената.
Кърт тъкмо щеше да тръгне след тях, когато чуха отекващи в погребалната камера гласове. Група мъже вървяха пред сфинкса, покрай редицата каменни саркофази, към ямата с крокодилите.
Спряха точно пред нея и скоро към тях се присъединиха още двама.
— Хасан — прошепна Кърт.
— Кой е този до него? — попита Джо.
— Имам чувството, че е Шакир — отговори Кърт.
49
— Вие тримата имате шанс да възродите Либия — каза Шакир на гостите.
— Като какви? Като твои сатрапи? — попита един от тях. — И после? Ще се кланяме пред теб? Искаш да ни управляваш, както някога англичаните управляваха Египет, така ли? А ти, Пиола, ти какво целиш: нов опит за колониализъм?
— Чуйте ме — започна Пиола.
Шакир ги накара да замълчат.
— Някой ще ви управлява — каза той на тримата мъже от Либия. — За вас ще е по-добре да са други араби, а не американците или европейците.
— А няма ли да е по-добре да решаваме сами? — попита либиецът.
— Колко пъти трябва да ви обяснявам? — рече Шакир. — Без вода ще умрете. Всички. Ако се наложи, ще позволя това да се случи и ще населя земята ви с египтяни.
Тримата замълчаха. След миг двама от тях започнаха да разговарят.
— Какво правите? — попита водачът им.
— Не можем да спечелим тази битка — отвърнаха те. — Ако ние не отстъпим, други ще го направят. А тогава ще изгубим цялата власт, не само част от нея.
— Аз бих ги послушал на твое място — намеси се Шакир. — Те говорят разумно.
— Не — изрева водачът им. — Аз отказвам.
Обърна се яростно към Шакир, но той само насочи малка тръбичка към него и натисна бутон в края ѝ. Една стрела излетя и удари упорития либиец в гърдите.
На лицето му се изписа изненада, а после стана безизразно. Той падна на колене. Двамата либийци с него бяха шокирани, но после вдигнаха ръце. Не искаха да участват в тази битка.
— Мъдро решение рече Шакир. — Ще ви изпратя обратно в страната ви. Където ще чакате по-нататъшни заповеди. Когато правителството падне, Алберто ще избере кой да поеме юздите. Вие ще окажете на този човек пълна подкрепа, колкото и лоши да са били досега отношенията ви с него.
— А после? — осмели се да попита единият.
— А после ще бъдете възнаградени — каза Шакир. — Водата ще потече отново, дори по-силно от преди, и ще сте доволни, че сте отстъпили.
Те се спогледаха и после сведоха очи към водача си, който лежеше свит настрани.
— Ами той?
— Той не е мъртъв — настоя Шакир. — Просто бе поразен от последното ми оръжие. Нова версия на Черната мъгла, която причинява парализа. Тази форма не е така силна. Предизвиква будна кома. Някои лекари я наричат синдром на заключването. Той може да вижда и да чува, усеща всичко като другите, но не може да реагира, да отвърне или дори да извика.
Шакир се наведе към поваления си противник и го перна по челото.
— Още си тук, нали?
— Това отминава ли?
— Накрая — да — каза Шакир. — Но за него ще е твърде късно.
Шакир щракна с пръсти и пазачите хукнаха към падналия мъж. Без никакво колебание те го награбиха и го прехвърлиха през каменната стена в ямата с крокодилите.
Крокодилите реагираха веднага. Няколко от тях се втурнаха напред. Един захапа ръка, а друг крак. Като че ли щяха да го разкъсат, когато третият връхлетя, щракна с челюсти върху торса му, изтръгна го и отплува към по-дълбоката част на басейна.
— Държим ги гладни — ухили се Хасан.
Останалите либийци гледаха ужасени.
— Крокодилите не вярват в милосърдието — каза Шакир. — Нито пък аз. Сега елате с мен.
Групата продължи, остави ямата с крокодилите зад себе си и се насочи към най-близкия тунел.
Кърт, Джо и Рената гледаха касапницата отгоре. Вече нямаше никакво съмнение, че си имат работа с пълен социопат.
— Нека не свършваме като този тип — предложи Джо.
— Нямам желание да се превърна във вечеря — съгласи се Кърт. — Хората в атевето приличаха на медицински персонал. Сигурно тук има лаборатория. Трябва да я намерим.
— И тръгнаха в друга посока — рече Джо.
Кърт вече беше станал.
— Да видим дали можем да ги открием, без да се забъркаме в неприятности.
50
Началникът на охраната на водноелектрическата централа „Озирис“ остана до контролния пулт и наблюдаваше часовника. Образите на компютърния екран пред него примигнаха и се промениха с обичайната си монотонност и той едва потисна порива да затвори очи. Главен лот, вторичен лот, северен външен отсек, южен външен, после всички екрани от вътрешната камера. Нямаше по-отегчаваща работа на тоя свят от това да гледаш охранителни камери. Винаги беше едно и също.