Застанал пред люка. Кърт се обърна към Джо и Рената.
— Съблечете пазачите и облечете техните униформи. Имам чувството, че ще трябва бързо да се изнасяме оттук. По-добре да изглеждаме тукашни.
Те кимнаха и завлякоха Зия и двамата мъже навътре в лабораторията.
Кърт се обърна към биолога.
— Сега бавно.
Мъжът набра кода и люкът се отвори с леко свистене. Той мина през него и Кърт го последва.
Кърт бе предположил, че ще видят хладилни лавици, осветени отзад и пълни е малки стъкленици и епруветки, вероятно със символи за биологична опасност на тях. Вместо това минаха през втора врата и влязоха в друга голяма зала с обширен пръстен под. Вътре беше ужасно горещо, много сухо и бе озарено от червени нагревателни лампи. Приличаше на повърхността на Марс.
В главната контролна зала, далеч от лабораторията, Шакир, Хасан и Алберто Пиола стояха пред компютърни екрани, които покриваха цялата стена. Те показваха мрежата от свързани помпи, кладенци и тръби, които източваха вода от дълбокия водоносен хоризонт и я отвеждаха в Нил.
На друга стена имаше схеми и диаграми, представящи друг проект, заради който хората на Шакир бяха направили карта на лабиринта от тунели около тях.
— Изумен съм от това място — каза Пиола. — Докъде стигат тези тунели?
— Не сме сигурни — отвърна Шакир. — Продължават отвъд мястото, докъдето сме стигнали. Фараоните са копаели тук злато и сребро, а после сол и натрон. Има още стотици неизследвани тунели, да не споменаваме пукнатините и камерите в пещерната система.
Пиола никога не беше стъпвал тук. Беше приел повечето от думите на Шакир на доверие — и с помощта на огромни суми.
— И всичко това е било наводнено, когато сте го открили?
— По-долните нива — отвърна Шакир. — Започнахме да изпомпваме водата и открихме древни стенописи, които показваха, че водата се е покачвала периодично. Ето как открихме водоносния хоризонт — тук е относително близо до повърхността, но на запад слиза по-дълбоко.
Погледът на Пиола се изостри, когато минаха към бизнеса.
— Значи водоносният хоризонт покрива цялата Сахара?
— По-скоро Сахара го покрива — отвърна Шакир. — Но, да, чак до границата с Мароко.
— Как можете да сте сигурни, че други народи няма да го открият и да черпят от него? Да копаят по-дълбоко, отколкото досега?
— Земните пластове го правят труден за откриване — каза Шакир, — макар че накрая ще го намерят. — Той сви рамене, сякаш това нямаше значение. — Дотогава ще ги контролирам, насочвам и управлявам цяла империя, простираща се от Червено море до Атлантика. Дори Мароко ще падне. Цяла Северна Африка ще е в ръцете ми и ти и твоите приятели ще получите достъп до всичко — на съответната цена, разбира се.
— Разбира се — ухили се Пиола. Неговите акции в няколко рудодобивни и нефтени компании бяха скрити, но те щяха да станат много доходни, щом договорите започнеха да валят.
— И как изобщо открихте тази гробница? — попита той. — Със сигурност археолозите търсят нещо подобно през последния век.
— Без съмнение — отвърна Шакир. — Само дето за това място няма почти никакви писмени свидетелства. Научихме за него едва след като един археолог от дирекцията за антиките ни донесе няколко фрагмента папирус. Това ни накара да търсим взетото от французите и британците, но ключът се оказа на дъното на Абу Кир. Така разбрахме, че Ехнатон е изнесъл телата на старите фараони от гробниците им и искал да ги премести някъде, където да бъдат озарявани от изгряващото слънце. И как жреците на Озирис решили, че това е оскверняване. Те изпреварили Ехнатон, откраднали саркофазите на дванайсет царе от погребалната камера и ги докарали тук, преди хората на фараона да ги хванат.
— И как открихте Черната мъгла?
— Плочите от залива Абу Кир ни доведоха тук — обясни Шакир. — Надписите, които открихме, ни отведоха до тайната на Мъглата. На тях е описано как жреците на Озирис веднъж годишно плавали до Пунт, за да взимат каквото им е необходимо за серума. Разбира се, ние го модифицирахме, но това ни показа как да го подобрим.
— А именно?
Шакир се засмя.
— Радвай се, че не съм ти казал, Алберто, иначе и ти щеше да нахраниш крокодилите.
Пиола вдигна ръка.
— Просто се надявам демонстрацията ти да е достатъчна, за да убеди приятелите ни, че съпротивата само ще доведе до смъртта им.
— Сигурен съм — отвърна уверено Шакир. — Но въпросът е: какво става след това? Либия е непокорна. Ще е добре, ако накараш италианския парламент да гласува установяване на протекторат над страната, след като тя се разпадне. Една съвместна египетско-италианска операция ще ни позволи да въведем ред.