— Трябват ни повече гласове — рече Пиола. — Не мога да ги убедя, без да предложа нещо. Трябва ми още една пратка от Мъглата на мястото на онази, която унищожи Лампедуза. Ако можем да убедим още десетима министри, вотът ще се обърне на наша страна. Може дори да успеем да сформираме ново правителство, на което ще бъда премиер.
Хасан се намеси:
— Приготвя се нова партида. Но няма да има полза, ако либийците откажат помощта ни. Макар и да изглежда, че се олюляват, те отказват да паднат от власт.
Шакир кимна.
— Трябва да влошим нещата за тях.
— Можете ли? — попита Пиола. — Разбрах, че основните източници на вода са прекъснати, но има по-малки станции, които още доставят. Освен това има голяма станция за обезсоляване на морска вода близо до Триполи, която работи на пълен капацитет.
— Ще трябва да изпратя някого да извади тази станция от строя — рече Шакир. — Можем и да засилим източването на водата, която сега просто тече по тръбите, а не шурти силно. До двайсет и четири часа в Либия няма да има и чаша вода, камо ли достатъчно, за да могат да се съпротивляват.
— Това ще ги прекърши — съгласи се Пиола.
Хасан каза:
— И ще ни даде извинение да действаме. Ще е по-добре, ако видят как наши войници носят вода на жадни семейства, отколкото да нахлуят с оръжия.
Шакир кимна. Хиляди щяха да умрат. Може би десетки хиляди. Но крайният резултат щеше да е същият. Египет щеше да контролира Либия. Египетските агенти щяха да контролират Алжир и Тунис. А Шакир щеше да контролира всички тях.
— Значи се разбрахме — каза Пиола. — В такъв случай ще тръгвам веднага за Италия.
Преди да кажат още нещо, един стационарен телефон иззвъня. Хасан вдигна. Говори кратко и щом затвори, стана мрачен.
— Обадиха се от охраната на водноелектрическата централа — каза той. — Имало е проникване. Търсят нарушител, но безуспешно. Но са открили, че една от нашите вагонетки липсва. Намерили са я в тунела, на трийсет метра от входа на Анубис.
Шакир стисна устни.
— Което означава, че не те имат нарушител. А ние.
Кърт навлезе в подобната на Марс зала, като усети вълните жега от сияещите червени лампи.
— Това е нашият инкубатор — каза Голнър.
— Инкубатор за какво? — Огледа се, видя само изсъхнала почва и стотици малки издутини по нея в прецизна геометрична подредба. — Какво расте тук?
— Нищо не расте — отвърна биологът. — Спи. В хибернация.
— Покажи ми.
Голнър поведе Кърт към един участък от залата, излезе от пътеката и клекна до една от малките издутини. Отстрани пръстта с лопата и изкопа голяма колкото топка за софтбол буца пръст. Изчопли пръстта от сферата и после започна да бели един слой от нея.
Кърт почти очакваше да види вътре гърчещо се извънземно създание. Но щом горният слой бе махнат, той видя издута, полумумифицирана жаба.
— Това е африканска жаба — каза биологът.
— Видях стотици такива в катакомбите.
— Тази е жива. Просто спи. В хибернация е. Както казах.
Кърт обмисли това. В по-студен климат някои животни изпадаха в хибернация през зимата, но в Африка хибернацията бе начин да преживеят сушата.
— В хибернация са — повтори той, — защото сте ги заврели в пръстта и сте увеличили температурата?
— Точно така. Твърде високата температура и липсата на влага кара жабите да изпаднат в режим на оцеляване. Заравят се в пръстта и си отглеждат още един слой кожа, който изсъхва и ги запечатва като пашкул. Телата им заспиват, сърцата им буквално спират да бият и те стават като погребани, само ноздрите им остават чисти, за да могат да дишат.
Кърт беше смаян.
От тях ли идва Черната мъгла? От спящи жаби?
— Опасявам се, че да.
— Как точно става?
— В отговор на сухите условия — обясни Голнър, — жлезите в телата на жабите произвеждат коктейл от ензими, сложна смес от вещества, която отключва хибернация на клетъчно ниво. Само най-основните части от мозъка остават активни.
— Като човешкия мозък в състояние на кома.
— Да — каза биологът. — Почти същото е.
— Значи ти и твоят екип извличате този коктейл от вещества от жабите и го модифицирате, за да има ефект върху човешкия организъм.
— Преработихме веществата така, че да засягат по-едри видове — отвърна Голнър. — За нещастие това ограничава трайността му. Ако бъде замразен при температури под нулата, може да бъде съхраняван за неопределено време. Но на стайна температура ще стане инертен след осем часа. Когато бъде пуснат във въздуха, ще се разсее до два-три часа и се разпада до по-прости органични съставки.