— Можеш вече да се изправиш — каза Шакир.
— По-скоро не, ще стана твърде лесна мишена.
Кърт все още имаше пистолет, но лежеше на земята и най-малко две пушки бяха насочени към него. Нямаше да успее, дори да гръмнеше веднъж-дваж.
— Повярвай ми — каза мъжът. — Можем да те убием лесно още сега. Хвърли оръжието си към нас и се изправи бавно.
Кърт посегна сякаш към оръжието си, но плъзна охладените епруветки в непромокаемата си кесия и я закопча. После вдигна ръка, за да я видят всички, стискаше оръжието. Остави го на бетонния под и го бутна през стаята. Пистолетът се плъзна лесно и Шакир го спря с крак.
— Ставай — каза той, като махна с ръка.
Кърт се изправи, чудеше се защо още не са го застреляли. Може би искаха да разберат как е разбрал за това място.
— Къде са приятелите ти? — попита Шакир.
— Приятели ли? Нямам такива. Много тъжна история. Всичко започна още в детството ми…
— Знам, че си дошъл с още двама — прекъсна го Шакир. — Същите, с които винаги работиш.
В интерес на истината Кърт нямаше представа къде са Рената и Джо. И беше доволен, че Шакир не ги е хванал. Сигурно бяха видели или чули наближаването на опасността и се бяха скрили някъде. Ако имаше дори малка вероятност да са последвали заповедите му и да се измъкнали, той искаше да попречи на Шакир да ги проследи.
— Когато ги видях за последно, търсеха тоалетната. Прекалиха с кафето. Знаеш как става.
Шакир се обърна към мъжа вляво.
— Провери помпите, Хасан. Не искам нищо да им пречи.
— О, да — рече Кърт. — Ти и твоите помпи. Велика идея, да направиш фалшива електроцентрала и да скриеш така машинациите си. Няма да продължи дълго обаче. Всеки с малко мозък в главата и основни инженерни познания ще види, че от твоя канал излиза повече вода, отколкото влиза.
— И все пак още никой не ни е попитал. А ти току-що сглоби картината.
Кърт кимна.
— Казах: всеки с мозък. Навън има и по-умни от мен.
Шакир му направи знак да тръгне напред.
— Няма значение. Всичко скоро ще приключи. И тогава източването ще спре. А водноелектрическата централа ще се върне към първоначалната си функция. И никой няма да разбере, че е било иначе. Но тогава ти вече отдавна ще си мъртъв. А Либия и останалата част от Северна Африка ще са част от моето владение.
Кърт тръгна неохотно напред.
— Ръцете.
Кърт сведе ръце и събра китките си. Шакир даде знак на Хасан да ги върже и той пристъпи напред, уви свинска опашка на китките на Кърт и я стегна здраво.
— Защо правиш всичко това? — попита Кърт, когато го поведоха към инкубационната зала.
— За власт — отвърна Шакир. — Стабилност. След като я държахме с десетилетия и видяхме хаоса, който идва на нейно място, аз и другите като мен решихме да въведем отново ред. Трябва да си благодарен, че страната ти може да предпочете да си има работа с мен и тези, които ми служат, а не с разпокъсани фракции. Ще е много по-лесно да се вършат нещата.
— Нещата? — попита Кърт, когато наближиха люка. — Като избиване на хиляди хора на Лампедуза? Или да оставиш хиляди либийци, които нямат нищо общо с това, да умрат от жажда или да се разрази още една гражданска война?
— Лампедуза беше злощастен инцидент — каза той. — За жалост предимно защото доведе до твоята поява в моя свят. Колкото до Либия, масовата смърт ще осигури стимул. Колкото по-зле става, толкова по-бързо ще свърши. Но пък историята винаги изисква проливането на кръв — злорадстваше Шакир. — Тя смазва колелата на прогреса.
Минаха през люка. Още няколко охранители чакаха от другата страна с черните си униформи. Един мина напред, сграбчи Кърт за китките и го дръпна към чакащо атеве. Хвърли го отзад. На предната седалка имаше още двама пазачи.
— Откарайте го до…
Внезапен рев на двигател заглуши думите на Шакир, когато пазачът зад волана завъртя ключа, форсира мотора и даде газ.
Гумите се извъртяха и Кърт почти излетя от машината.
Атевето ускори по тунела, като остави след себе си шокираната група.
— Това са те! — извика някой.
Изстрели отекнаха в пещерата и искри излетяха от стените, когато куршумите пропускаха целта си. Кърт се държеше и се опитваше да се смали пред баражния огън, който продължи, докато не завиха на следващия завой.
Погледна напред и видя Джо и Рената, облечени с униформите, които бяха свалили от хората на Шакир. Рената беше прибрала косата си под шапка.
— Как ти се видя спасяването? — извика Джо.
— Още не е свършило — отвърна Кърт, докато летяха по тунела.
Бяха още в началото. Защото само след секунди светлините на друго атеве блеснаха в тунела зад тях.