— Дръжте се, момчета! — извика Рената. — Сега ще им покажа как се кара из планините на Италия.
Тя натискаше здраво газта и беше много чевръста с волана. Остави атевето да се плъзне около един ъгъл, ожули стената, после и взе втория, преди да продължат пак в права линия.
Преследвачите зад тях вземаха завоите по-внимателно и когато стигнаха до новия тунел, вече бяха изостанали значително. Затова започнаха да стрелят.
Кърт се приведе, но подскачащото атеве правеше прицелването невъзможна задача. Ако не се случеше някой много късметлийски изстрел, бяха в безопасност.
— Как успяхте? — извика Кърт. — Мислех, че сте офейкали.
— Ами тъкмо се преобличахме, когато чухме суматоха — каза Джо. — Когато погледнах навън, Шакир даваше заповеди на онези с черните униформи. Затова просто се наредихме в колоната.
— Гениално — каза Кърт. — Предполагам, че съм ви длъжник.
Сега летяха по по-тесен тунел, стените ги притискаха от двете страни. Голяма издатина на пътя накара атевето да полети за секунда и решетката се удари в ниския таван.
След секунди стигнаха до задънен край.
— Внимавайте!
Рената наби спирачките и атевето спря с плъзгане. Даде на заден и пое назад към преследвачите им, после завъртя в страничен тунел, който бе видяла на минаване. Удари пак спирачки, нави кормилото и натисна газта. Атевето се стрелна напред в новия тунел, после надолу по наклонена, покрита с камъчета повърхност.
Оказа се огромна зала, вероятно изкопавана с десетилетия. Но и от нея нямаше изход.
— Трябва да се върнем — извика Рената, когато светлините заиграха по стената.
Обърна точно когато фаровете на другите светнаха ярко в тунела.
— Няма да успеем — каза Джо.
Тя извъртя настрани и изгаси светлините. Остана неподвижно, докато първото атеве излетя през входа и пое по осеяния с камъни наклон. Фаровете му светеха право напред и Рената, Кърт и Джо останаха скрити в мрака.
Второто се появи. Още щом входът се освободи, Рената натисна педала и се устреми към него. На половината път включи светлините. Скоростната кутия застърга и протестира, когато гумите се завъртяха на празен ход и после захапаха повърхността. Влетяха отново в тунела и поеха обратно.
Другите обаче не се предадоха, появиха се скоро и отново запушиха отвора.
— Джо, освободи ме — извика Кърт.
Джо посегна назад и хвана ръцете му. Като се опитваше да ги държи неподвижни, той плъзна нож под свинската опашка и дръпна. Пластмасата изпращя и Кърт беше свободен.
Той отвори непромокаемата кесия на колана си и извади кутията с охладените епруветки. Отвори я и извади една.
— Каквото си мисля ли е? — попита Джо.
— Черна мъгла — отговори Кърт.
Отзад отново откриха стрелба.
— И какво? — попита Джо.
— Време е преследвачите ни да подремнат.
Кърт хвърли епруветката към стената възможно най-назад. Тя се счупи при удара и съдържанието ѝ се пръсна в тунела, като за миг замъгли светлините на преследвачите им.
Другите атевета минаха през Мъглата, после светлините на първото се извъртяха и то се удари в стената. Отскочи, наклони се и се преобърна. Второто атеве се блъсна в него и мъжете излетяха от седалките и паднаха в тунела. Не станаха повече.
Рената натискаше здраво газта и катастрофата скоро остана далеч зад тях.
— Много удобно нещо — каза Джо.
— Но не можем да го използваме всичкото — отвърна Кърт. — Трябва да го отнесем в лаборатория, за да бъде анализирано.
— Затова ли е ледът?
— Онзи тип ми каза, че след осем часа ще се разпадне.
— Много мило от негова страна — отвърна Джо.
— Той не беше лош. Просто се беше объркал.
Пред тях тунелът се разделяше на две. По лявото отклонение се виждаха отражение на светлини.
— Ама все се появява трафик, когато не трябва — каза Рената и зави надясно. Този тунел ги отведе нагоре, после се раздели отново и те се озоваха в много по-широк тунел. Тя продължи и видяха още няколко подобни изхода, някои нагоре, други надолу.
— Сигурно това е централният проход — каза Джо.
— Предлагам да вървим нагоре при всяка възможност — отвърна Кърт. — Трябва да има някакъв изход от мината.
— Значи да не се връщаме към тръбата? — попита Рената.
— Вече ще я охраняват — каза Кърт. — Или трябва да намерим друг изход, или ще останем тук цяла вечност като фараоните, крокодилите и жабите.
52
Едо стоеше на палубата на малката лодка и сканираше водите на Нил с уреда за нощно виждане. Бяха минали часове, откакто Джо и приятелите му бяха влезли в сградата на „Озирис“.