Тишината в кабината и трите часа полет им дадоха време да свършат доста работа. Някъде по средата Гамей сви крака под себе си на седалката и с вързаната назад коса приличаше на момиче, което учи за последните си изпити.
Пол вдигна очи от лаптопа си.
— За човек, който е водил такъв интересен живот и с играл такава повратна роля в историята, са останали съвсем малко сведения за адмирал Вилньов.
— Какво откри?
— Ами произхожда от семейство на аристократи. Трябваше да е отишъл на гилотината с Мария Антоанета и останалите, но явно е подкрепил Революцията на ранен етап и това му е позволило да запази позицията си във френския флот.
— Може да е бил чаровник — каза тя.
— Сигурно. След поражението в Абу Кир той е заловен от британците, връща се във Франция и е обвинен в малодушие. И все пак точно Наполеон го защитил. Нарекъл го късметлия. Вместо да бъде изправен пред военен съд, Вилньов бил произведен във вицеадмирал.
Гамей се облегна назад.
— Какъв изненадващ обрат на събитията.
— Особено като се има предвид, че лично е отговорен за безизходната позиция на Наполеон в Египет и неизбежното му поражение.
— Чудя се дали неговият късмет няма нещо общо с това „оръжие“ — каза Гамей. — Нали знаеш, заливът Абу Кир граничи с град Розета. Открих в писмата на Дьо Кампион няколко споменавания на взети оттам артефакти. На някои от тях явно е имало надписи на три езика, като на Розетския камък. В един от първите си опити за превод Дьо Кампион споменава силата на Озирис да отнема и връща живот. Ами ако Вилньов с обещал това оръжие на Наполеон още след завръщането си от плен?
Пол се замисли.
— Винаги обещава. Издига се до вицеадмирал и после повежда флота към още една катастрофа, преди да се върне отново при Наполеон и да твърди, че най-сетне е направил пробив?
— Станало като с лъжливото овчарче — предположи Гамей.
— Сигурно Наполеон вече не е искал да го слуша.
Тя кимна.
— Но Вилньов не можел да спре. В писмата му се споменава за съдба и отчаяние. Шанс да пренапише личната си история. Но в последното писмо от папката на Дьо Кампион Вилньов е по-изплашен: мисли, че Наполеон вече не вярва на думите му.
— Кога е изпратено то?
— На деветнайсети жерминал, XIV — каза тя. — Според компютъра това е… девети април 1806 г.
— По-малко от две седмици преди да го убият.
— Наполеон е бил известен с внезапните си действия — добави Пол. — И абсолютното презрение към всеки или всичко, което се опита да го спре. Когато инвазията в Англия е отменена, той решава да тръгне на изток и да нападне Русия само за да има кого да победи. Разбира се, това се превърнало в бедствие. Вилньов го е залъгвал с древното оръжие, но нямало да е задълго.
Тя си погледна часовника.
— Скоро кацаме. Някаква представа откъде да започнем?
Пол въздъхна.
— Няма библиотека с документите на Вилньов, няма музей или паметник в негова чест. Открих само няколко изрезки от вестници отпреди двайсет години, в които се споменава жена на име Камила Дюшен. Тя се опитала да продаде документи и произведения на изкуството, като твърдяла, че ги е намерила в семейния си дом. Смята се, че са принадлежали на Вилньов и някакъв друг благородник.
— Какво е станало с тях? — попита Гамей.
— Ами били обявени за фалшиви — каза Пол. — Вилньов не бил известен като художник. Но интересното е, че предците ѝ са притежавали пансиона, в който е живял Вилньов в седмиците преди смъртта си.
Преди да кажат още нещо, ревът на двигателите се промени и самолетът започна да се спуска. Гласът на пилота се чу от говорителите:
— Приближаваме Рен. Ще кацнем приблизително след петнайсет минути.
— Това ни дава петнайсет минути да открием някаква следа от мадам Дюшен — каза Пол.
— И аз така мисля.
55
Пол и Гамей вече бяха на земята, в наета кола скоро след изгрева на слънцето. Като използва общинските регистри, Гамей откри адрес на Камила Дюшен и сега действаше като навигатор, докато Пол караше по улици, които бяха два пъти по-тесни и два пъти по-лъкатушни от необходимото.
Не стига, че следваше непрестанните извивки и почти обратни завои на пътя, но и се беше сгънал на две в колата и излизаха и влизаха от мъгла, която затрудняваше нещата още повече. Когато един камион ги подмина в другата посока, Пол спря до канавката и изскубна някакви избуяли храсталаци.
Гамей го погледна с онзи поглед.
— Просто малко градинарствам — каза той.