— Но и те нямаше да знаят за нас — прекъсна го рязко Мелъри.
— Книгата е моя — бавно и с натъртване каза Джерард. — Затова аз ще реша какво да правя с нея.
— Ти винаги си бил егоист, мислиш само за себе си! — изкрещя сестра му.
Джерард стисна зъби. Мелъри прекаляваше. Как смее да го нарича егоист! Досега си мълчеше подличко, но ето че най-после изплю камъчето.
— Книгата е моя и аз решавам какво да правя с нея — тихо повтори той. — Точка!
— Ще ти дам аз една точка! — Мелъри пристъпи заплашително към брат си. — Ако не бях аз, сега нямаше да си жив!
— Така ли? — кипна Джерард. — Забравяш нещо. Ти също нямаше да си жива, ако не бях аз.
Мелъри пое дълбоко въздух. На Джерард му се стори, че от ноздрите й като нищо ще излязат пламъци.
— Точно така, брат ми! Прав си — бавно каза тя, като го гледаше втренчено. — Можеше всички да загинем. Заради ей тази книга!
И тримата погледнаха към „ей тази книга“ в ръцете на Джерард. Джерард я стисна по-здраво и се обърна към Саймън. Трепереше от гняв.
— Ти май си съгласен с Мелъри, а?
Саймън притеснено сви рамене.
— Ъ-ъ-ъ… Вярно е, че книгата ни помогна да разберем много неща и за Малчо, и за камъка, с който успяхме да видим всички тези духове и троли, и гоблини… — смотолеви Саймън.
Джерард хвърли тържествуващ поглед към Мелъри, но Саймън преглътна и продължи, макар и колебливо:
— Но… Какво ще стане, ако сега гоблините са ей там, навън, и ни чакат? Едва ли ще можем да ги спрем. Какво ще стане, ако нахълтат вкъщи? А ако отвлекат мама?
Лицето на Джерард помръкна. Ако Мелъри или Саймън стореха нещо лошо на книгата, тогава всичко, което бяха преживели досега, щеше да е напразно.
— А какво ще правим, ако им дадем книгата и те въпреки всичко продължат да ни преследват? — попита той.
— За какво им е да го правят? — вдигна рамене Мелъри.
— Защото знаем за съществуването на книгата. И защото знаем, че свръхестествените същества наистина съществуват. Те винаги ще се страхуват да не напишем друга подобна книга за тях.
— Аз лично ще направя всичко възможно това да не стане — закани се Мелъри.
Джерард се обърна към Саймън, който бъркаше с дървената лъжица сместа от корнфлейкс и полузамразено месо.
— А какво ще стане с Байрон? Гоблините искаха и Байрон. И него ли ще им дадем?
— Не! В никакъв случай! — подскочи Саймън. Той заряза буламача, приближи към прозореца и леко вдигна крайчеца на избелялото перде, за да огледа двора. — Не можем да изоставим грифина. Той още не е оздравял.
— Не хитрувай, Джерард. Не използвай това, че Саймън обича животните и е привързан към Байрон. Не намесвай Байрон, в случая той няма нищо общо — каза Мелъри. — Сега изобщо не става дума за него. Говорим само за „Книга за духовете“.
Джерард отчаяно се мъчеше да измисли нещо, с което да ги убеди, че не могат без книгата. Той знаеше за свръхестествените същества толкова, колкото Саймън и Мелъри, не повече. Нямаше представа защо искат книгата. Тя съдържаше само описания на самите тях. Може би съществата не искаха хората да знаят за книгата? Може би не искаха никой да знае за този справочник, който описваше техния свят? Но защо? Единственият човек, който можеше да отговори, беше Артър Спайдъруик, ала той отдавна не беше между живите. Изведнъж Джерард подскочи. Хрумна му страхотна идея.
— Знам кой ще ни каже какво да правим с книгата!
— Кой? — запитаха в един глас Саймън и Мелъри.
Джерард ликуваше. Най-после ги беше заинтригувал и получи малка отсрочка, а книгата беше в безопасност. Поне засега. Той се усмихна хитро и каза:
— Леля Лусинда. Дъщерята на Артър Спайдъруик.
Глава втора
— Браво, момчета! Много мило, че пожелахте да посетим леля Лусинда — каза майка им и се усмихна на Джерард и Саймън в огледалото за обратно виждане. — Сигурна съм, че тя ще се зарадва много на курабийките, които направихте за нея.
Покрай прозорците на колата профучаваше пъстрата лента на крайпътните дървета — червени и жълти петна от есенни листа между черни голи клони.
— Не бих казала, че Саймън и Джерард изобщо са правили курабийки — обади се заядливо Мелъри, която седеше на предната седалка до майка си. — Те просто наредиха двайсет-трийсет топчета замразено тесто в една тава. Това беше всичко.