Стегни се, Лили. Като че ли би могъл да ме хареса. А пък как забравих и неговата Рос?
— При мен ли беше тръгнала? — пита ме той и ми подава салфетка.
— Ъъ… Да… Не… Да… Бях тръгнала при теб, за да ти кажа, че…ъм… Няма да мога да дойда тази вечер.
— Жалко. С нетърпение очаквах да чуя мислите ти.
— Съжалявам. Трябва да се прибирам. Мери ще дойде.
— Сестра ти?
— Не… Да — заеквам, спомнила си тазсутрешната си лъжа. — Малко е изпаднала в криза.
Това е вярно. Мери е изпаднала в криза. Тъй като е моя агентка, й се полагат петнайсет процента. Доколкото ми е известно, това включва петнайсет процента от всичко, включително моите кризи.
2
Сядам на стола срещу психотерапевта си и нервно смуча цигара.
— Решението на проблемите ти не е в настоящето. Връщането назад е единственият път напред — спокойно изрича той. — Трябва да открием първопричината за всичко. Каква е тя, според теб, Лили?
— Ами… сигурно е онази първа амеба в зората на сътворението — изказвам плахо предположение.
— За какви скапани амеби ми говориш? — избухва той.
Олеле, звучи малко като Тони Сопрано… Чакай малко, той е Тони Сопрано. Мислех го за терапевт, а не за мафиот. Сигурно си е оставил основната работа — което навярно е добре, тъй като управлението на мафията в Ню Джърси заедно с борбата с проблемите на семейния живот са си доста голямо напрежение.
Той си разтрива слепоочията и се опитва да си възвърне самообладанието.
— Съжалявам, кукло. Ама дай да зарежем амебите, става ли? Майната им и на тия фройдистки глупости от рода на „Шефът ми ме привлича, защото ми е нужен заместител на баща ми“… Искам да поговорим за майка ти.
— Налага ли се?
— Ъ-хъ. Това е терапия. Тук се занимаваме с майките.
— Добре, и какво да правя с нея.
— Ще изследваш моделите на поведение, които ти е заложила още от най-ранно детство… О, зарежи. Виж сега, какво ще направим. Ще я очистиш.
— Моля?
— Ще я премахнеш… Ще я ликвидираш… Слушай какво ти казва човек с опит. Майките ти ебават майката. Време е за разплата. Хайде сега, майка ти няма да е първата, свършила в контейнер за боклук с куршум в главата.
— Звучи ми справедливо — решавам аз за момент да се пусна по течението. — Да знаете откъде мога да намеря… нали разбирате, патлак?
— Съжалявам — казва той и отново става терапевт. — Времето ни изтече.
Отварям очи и откривам, че съм на дивана си с цигара между пръстите. Точно тя ме е събудила — догоряла е почти до кокалчетата ми. Оглеждам хола си. Няма никакъв Тони Сопрано. Поглеждам часовника на видеото. Мери ще пристигне всеки момент. Протягам се. Чувствам се малко по-добре след дрямката — след съня.
Ама защо му трябваше да замесва майка ми? Отвратителен дебел гангстер — какво право има да се прави на психотерапевт?
Телефонът звъни. Сестра ми.
— Моментът не е много подходящ — казвам й. — Мери тъкмо…
— Ти ми обеща — сърди се Лиза. — Каза да ти се обадя вечерта.
Това ми идва в повече. Не стига, че се пържа тук в собствения си ад, ами и сестра ми, както обикновено, се опитва да ме постави на заден план с нейните си проблеми.
Само че й казах да се обади.
— Какво има? — питам и се опитвам (без обаче да влагам много усилия) да звуча загрижена.
— Ами… Аз… Боже, ужасно е. Става въпрос за нас с Дан.
— Мислех, че при вас всичко е наред. Да не те е зарязал?
— Не, по-лошо. Не мога да ти го кажа по телефона. Да дойда ли?
— Не, Мери…
— Моля те, главата ми е пламнала.
— Точно в момента няма да съм ти от голяма полза.
— Намирам се в най-страшната криза през живота си. — Раздразнението й е очевидно. — Мислех, че ще успееш да ми отделиш няколко минути. Аз винаги съм ти помагала.
Мой ред е да се подразня.
— Не, Лиза, ти винаги ме въвличаш в кризите си.
— О, за Бога, що не смениш плочата — процежда тя през зъби. — Поне веднъж поеми отговорност за собствените си проблеми.
— Точно това се опитвам да направя. Защо иначе Мери ще идва тук? И освен това какво така те накара изведнъж да се разприказваш за Дан? Той не беше ли невидимият приятел цели две години? Колкото пъти те попитам за него, все сменяш темата. А сега искаш да говориш за него цяла вечер.
— Ти ли ми го казваш? Дето си първата, която си заравя главата в…
Зърр, зърр, зъррррррр!
От трън та на глог — идването на Мери ме изпълва с ужас, но сега благодаря на Бога за появата й.