Симах: Християните са объркана и покварена секта. Не мога да го отрека. За това, което направиха Евсевий и Астерий, присъдата му е дори твърде мека.
Но не бива ли на света да има нещо добро или истинско само защото лоши хора ще го превърнат в зло? Трябва ли да отстъпим пред преследвачите и мъчителите, хората като Максентий, Галерий и стария Максимиан, водени единствено от алчност и ненаситност?
Спомних си едно изречение, което прочетох в книгата на Александър. Трябва да защитаваме хуманността, ако искаме да сме достойни за името човек.
Почукване на вратата. Тръпка от ужас ме разтърсва, но всъщност съм подготвен. Гробницата ми е изкопана в гората зад къщата; запечатан буркан с няколко спомена ме чака в ковчега. Ще отнеса тайните си в гроба. Ако някой някога ме намери, нека се чуди какво ли означава това. Стигнах до края на живота си, а нищо не знам.
Почукването се повтаря, този път силно и нетърпеливо. Няма съмнение, че през последните дни Флавий Урс е доста зает. Погледът ми се впива в дъното на басейна, в малък елемент от украсата, който не бях забелязвал досега — два стръка морска трева се кръстосват на бял фон, правейки кръстния знак. Толкова проста форма, че я виждаш навсякъде.
— Влез — провиквам се аз.