Чу зад гърба си пукот, нещо прелетя покрай лицето й и едва не докосна бузата й. За миг се озова отново във Фритаун, Могадишу или Киншаса. Извика тихичко и се завъртя, като едва не изгуби равновесие на необезопасения край на скалата. Хвана се за най-близката колона с все сили.
— Добре ли си?
Майкъл стоеше до ръба на басейна с две издължени чаши за шампанско в едната ръка и отворена бутилка „Пол Роже“ в другата.
— Не исках да те плаша. Реших, че можем да го отпразнуваме.
Да отпразнуват? Какво? Аби се облегна на колоната, без да я пуска, а сърцето й продължаваше да блъска. Нощният бриз притисна златната огърлица в гърлото й и през главата й се стрелна налудничава мисъл. Да не би да й предложи да се омъжи за него?
Майкъл наля шампанското и пъхна едната чаша в треперещата й ръка. То се плисна през ръба на чашата и потече надолу към пръстите й. Той я прегърна през рамо и я привлече към себе си. За миг останаха смълчани и притиснати един към друг. Аби затвори очи; Майкъл се взираше в морето, сякаш търсеше нещо. Последните остатъци от слънчеви лъчи увенчаха хоризонта със златна ивица, която изчезна.
— Гладен съм.
Влязоха вътре. Майкъл взе хладилната чанта от колата и скоро къщата се изпълни с миризма на пържен чесън, скариди и подправки. Аби отпиваше от шампанското и го наблюдаваше как готви. Шампанското скоро свърши. От хладилната чанта се появи бутилка „Сансер“, но скоро и тя свърши. Аби намери ключа за пускане на отоплението на терасата и те вечеряха край басейна. Тя потопи голите си крака във водата, светлината отскачаше от колонадата, звездите бяха осеяли небето.
Храната и виното започнаха да я отпускат. Когато вечерният въздух захладня, Майкъл запали огъня във всекидневната и те седнаха на дивана, за да гледат звездите над залива. Аби се сви като котенце, с глава в скута му и с полузатворени очи, докато той я милваше по косата. Ти си на трийсет и две, кореше я тихичък глас, а не някоя седемнайсетгодишна, която върти стойки, за да впечатли приятелките си. Но не й пукаше. С Майкъл нямаше нужда да бъде отговорна. Той правеше живота много лесен.
Много по-късно, след като и втората бутилка вино беше пресушена, градът отвъд залива беше потънал в мрак, а от огъня бе останала само жар, Аби се надигна от дивана. Когато се изправи, леко се олюля; Майкъл скочи и я задържа, изненадващо трезвен, като се имаше предвид колко беше изпил.
Тя го прегърна и го целуна по врата.
— Ще си лягаме ли? — Беше пияна и го знаеше — усещането беше приятно. Желаеше го. Започна с непохватни пръсти да разкопчава ризата му, но той се измъкна от прегръдката й и я завъртя.
— Ненаситна си — смъмри я.
Поведе я към спалнята, свали огърлицата от врата й и я отпусна на леглото. Аби се опита да го дръпне върху себе си, но той отстъпи назад.
— Къде отиваш?
— Не съм уморен.
— И аз не съм уморена — възрази тя, но не беше вярно. В мига, когато той я целуна за лека нощ и затвори вратата, вече беше заспала.
Събуди я студът. Легнала върху чаршафите по лятната си рокля, чувстваше как по кожата й се плъзга хлад от климатика. Претърколи се, търсейки топлината на Майкъл, но не го намери. Опипом запълзя по голямото легло, докато не стигна до другия край и докосна дървената му страна.
Леглото беше празно. Нямаше го.
За миг остана легнала, докато се опитваше да се ориентира в непознатото помещение. Погледна към врата на банята, за да види дали изпод нея не излиза светлина, но не видя нищо. Всичко, което чуваше, беше лекото бръмчене на климатика и тиктакането от часовника на нощното шкафче. Фосфоресциращите му стрелки показваха 3:45 сутринта.
След това чу още нещо — някакво мърморене. Заслуша се, опитвайки се да различи звуците в тази чужда къща. Два гласа ли бяха? Някакъв разговор? Или просто шумът от разбиващите се в скалите вълни.
Това е телевизорът. Майкъл сигурно беше заспал, докато е гледал. Сега, когато зрението й се приспособи към сумрака, Аби видя синкаво трепкане, което идваше от хола.
Тъй като все още беше отпусната от съня и алкохола, се зачуди какво да прави. Една част от нея искаше да го остави там, нека се събуди схванат и сам. Обаче в леглото беше студено.