Отново признавам, че съгреших, като се възгордях, когато безстрашният рицар, който тъй доблестно служеше на Христовото дело, предпочете да върви с мен, а не с игумена, до трапезарията за вечеря. Усещах всички погледи върху себе си, докато коленичех пред разпятието зад масата на абата, за да изразя благодарността си.
Гостът седна и с отвращение погледна купата с овесена каша.
— Няма месо? — попита той, прекъсвайки четенето на аналоя14.
В стаята настъпи гробна тишина. Всички бяха стъписани, че един благородник очаква да намери месо, още повече на делнична вечеря.
Игуменът беше възрастен брат и гласът му излизаше с хриптене през беззъбите венци. Той се закашля, докато полагаше усилия да го чуят от подиума, където седеше на една маса с най-старите и властни братя.
— Добре, братко — каза той, — последната вечеря на Христос е била само с хляб и вино. Овесената каша не е много по-хранителна от тях. Бъдете благодарен, защото мнозина не могат да си позволят дори тази обикновена храна.
Гийом от Поатие отново се засмя и вдигна глинената си чаша, пълна с вино, разредено с вода.
— Имате право, добри игумене. Благодарен съм за храната и за гостоприемството, което оказвате на един беден рицар, завърнал се от служене на Христа.
Доволен, възрастният абат продължи да дъвче овесената каша, с която често се хранехме.
— Не очаквах да заколите най-тлъстото теле, но и най-мързеливият човек може да улови с капан заек, а в гората наоколо видях безброй сърни — без да вдига очи от купата и лъжицата, ми прошепна Гийом от Поатие.
— Значи вие, тамплиерите, вечеряте заек или сърна в делник? — попитах аз, силно заинтригуван от думи, заради които можеше да бъда наказан за непослушание, ако не и за светотатство.
— И на обяд, и на вечеря. Или говеждо, или свинско. Подобни каши не поддържат мъжкото тяло.
— Но поддържат душата му — прошепна брат монах от отсрещната страна.
Гийом от Поатие блъсна настрана почти недокоснатата купа. Само богатият пренебрегва храна. Или глупакът.
— Не душите се бият със сарацините, а телата.
Правилата на нашия орден изискваха след вечеря да се оттеглим в параклиса за изповед и после в индивидуалните килии за уединени молитви преди повечерие15. Бях разпределен да работя в малката броячница на манастира. Предстоеше беритбата на маслини и трябваше да изчисля колко boissel16 щяха да бъдат пресовани на зехтин за продажба. Бях се замислил под първите числа върху плочата за писане и се готвех да ги препиша на пергамент от овча кожа, когато осъзнах, че Гийом от Поатие е влязъл при мен.
Той ми се усмихна, разкривайки съвършени зъби, приближи се и надникна над рамото ми.
— Разбирате ли цифрите на неверниците?
Кимнах.
— А вие? Не?
Рицарят ги погледна от един ъгъл, а после от друг и се намръщи.
— Рицарят не се затормозява с цифри или букви. Те са за свещениците и монасите.
— Но вие сте член на монашески орден!
Той се засмя отново.
— Вярно е, но на особен орден. Забелязал ли сте, че не нося власеница, която смърди и гъмжи от гадини, и когато съм нечист от пътуване, се къпя? Рицарите тамплиери не живеят като другите монаси.
— Определено не ви се носи славата, че приемате и Божията заповед да обръщате другата буза, ако ви плеснат по едната — с необичайна за мен дързост отбелязах аз.
— И не мисля, че смирените ще наследят земята. Не вярвам, че Господ е казал такова нещо. Това е лицемерие, фалшива догма, за да държат в подчинение крепостните селяни и васалите.
Подобни приказки ме караха да се чувствам неудобно, защото граничеха с ерес. Но Гийом от Поатие беше рицар и на врата му имаше физическо доказателство за готовността му да умре за Църквата и папата.
— Подчинението е един от основните обети в нашия орден — казах аз.
— И без него би настъпил хаос. Армия, която не се подчинява на заповедите, няма да победи врага. Аз не одобрявам смирението, а не послушанието.
Думите му ме накараха да се почувствам още по-неловко.
— Освен цифрите, разбирате ли и писменото слово?
— Да, ако е на латински или франкски и е написано ясно — скромно отвърнах аз.
Той се затвори в себе си за миг, а после отново заговори:
— Не сте положил последните си обети тук, нали?
Нямах представа защо ми зададе този въпрос, но отговорих откровено.
— Не.
— Моят орден се нуждае от хора като вас.
16
Предполага се, че английската дума „бушел“ (36 литра или килограма) произлиза от франкската boissel. Точното количество, което е обозначавала, се е изгубило в древността.