Изумих се.
— Но аз нямам благородническо потекло и не знам нищо за оръжията ви!
— Не разбирате. Храмовете ни се нуждаят от хора, които умеят да броят пари и стоки, и от писари, които могат да четат и да пишат на различни езици. Със сигурност ще заемете такава длъжност. Елате с мен в Бургундия.
Все едно ми каза, че ще ида на луната. Не се бях отдалечавал на повече от един ден път от манастира.
— Не мога. Братята ми се нуждаят от мен да вършим Божията работа.
Устните му се разтеглиха в не съвсем благочестива усмивка.
— Научих, че обикновено Господ получава каквото иска, независимо от усилията на човека. Предлагам ви три ястия на ден, две с месо. Никога няма да оставате гладен. Ще спите на чисто легло, ще носите изпрани дрехи без въшки, бълхи и кърлежи. Ще смятате числа, каквито не сте и сънувал. Или може да останете тук и да мизерствате, мръсен и гладен като див звяр. Убеден съм, че и в двата случая ще служите на Бога.
Онемях. Не бях в състояние да отговоря. Ако се бях помолил на Господ и бях поискал съвет, щях да осъзная, че Той се опитва да ми каже да остана. Но както при мнозина млади хора мисълта за такъв разкош завъртя главата ми.
— Тръгвам веднага след утренята17 — добави Гийом от Поатие, — преди да се измия и да се е зазорило. Може да яздите магарето заедно с моя оръженосец. Или може да останете тук и да служите на Бога по по-незначителен начин и в много по-голяма нищета.
Сутринта напуснах единствения дом, който помня — тясна килия със сламен дюшек и толкова нисък таван, че не можех да се изправя18. Тъй като бедността е един от обетите на бенедиктинските монаси, не взех нищо със себе си, освен грубата власеница на гърба ми. И гадините, гъмжащи в нея. Защо не избрах бедняшкия живот, с който бях свикнал?
Втора част
Първа глава
Далас, Тексас
На следващия ден
Ланг не обичаше да лети със самолет. Чувстваше се безпомощен и лишен от контрол, докато седеше със затегнат колан на седалката.
Той мрачно чакаше в залата за заминаващи пътници на „Американ Еърлайнс“ на летище „Далас“ и наблюдаваше мъж с момченце.
Човекът беше около четиридесет и пет годишен с прошарени коси и възпълничък и едва ли можеше да бъде забелязан в претъпкано помещение, но Ланг беше обучен да наблюдава точно такива хора. Детето беше русокосо, на четири-пет години, и не приличаше на мъжа, което би показало родствена връзка, но представляваше добро прикритие. Някой беше предприел умен ход.
Ланг почти не им беше обърнал внимание, докато човекът си проправяше път към гишето на „Делта“ в Атланта и купуваше билети, като обясняваше, че трябва да вземе този полет, защото имало спешен случай в семейството.
Къде беше спешният случай?
Ланг си беше запазил място за Далас и плати с кредитна карта. После отиде до гишето на „Американ Еърлайнс“ и фалшивия и с изтекъл срок паспорт от предишната си самоличност си купи билет от Далас до Форт Лодърдейл. Смяташе да отиде с такси от Лодърдейл до международното летище в Маями и сетне да хване самолет за Рим през летище „Дж. Ф. Кенеди“. Обиколният маршрут го отърва от преследвача сред тълпата пътници.
В Атланта нямаше причина да се усъмни в мъжа и момченцето, но когато в Далас те се качиха на същия автобус, за да отидат от терминала на „Делта“ до терминала на „Американ“, Ланг стана подозрителен. Двамата нямаха време да вземат единствената чанта, която бяха дали за багаж в Атланта. Детето обаче беше със същата яркожълта раница. Ланг ги видя на изхода за полета за Лодърдейл и това привлече вниманието му.
Въпреки войната с цените на билетите между авиолиниите да пътуваш от Атланта до Лодърдейл през Далас беше странно.
Мъжът се приближи до редицата телефони, несъмнено, за да предупреди някого, който чакаше във Флорида. Той предпочете стационарен автомат вместо клетъчен телефон и този факт означаваше, че или е един от малцината без мобилен телефон, или не желае да го подслушват. Ланг се престори, че разглежда пистата от прозореца до телефоните, откъдето можеше да чуе всяка дума. Мъжът го погледна гневно и прекъсна разговора.
После заведе момченцето в тоалетната. Ланг отиде до павилиона за вестници и купи три шоколада. Влезе и той в тоалетната и се затвори в една от кабинките. Отвън изглеждаше така, сякаш чете вестник, докато си върши работата.
Трябваше му само малко късмет човекът да няма време да се обади по телефона втори път, преди той да се върне в залата.
17
Ранно богослужение, обикновено около пет часа сутринта. Първото богослужение за деня, полунощница, е било отслужвано малко след полунощ. След това идват часовете, първи (между 6 и 9 часа), трети (между 9 и 12 часа) и шести (между 12 и 15 часа), вечерня и повечерие.
18
Много монашески килии са били умишлено построени така, че обитателят винаги да ходи наведен, налагайки си добродетелта смирение.