Герта изсумтя презрително.
— За кого? В тази професия не срещаш свестни хора, а само откачалки.
— Можеше да е по-лошо — отбеляза Ланг. — Ами ако работеше в наказателната система?
Тя се оживи.
— Съществува ли такова нещо?
— Американските затвори.
Герта въздъхна разочаровано.
— Е, не си дошъл, защото не съм омъжена. Мисля, че искаш нещо друго.
Той й разказа за Джанет и Джеф и за мъжа, който беше нахлул в апартамента му.
— Кой би искал да убие сестра ти и племенника ти?
— Точно това се опитвам да разбера.
Двамата се умълчаха, докато сервитьорът отново напълни чашите им.
Ланг извади от джоба си копието на снимката на картината и го плъзна по масата.
— Ако някой ми каже какво е значението на тази картина, може би ще успея да открия виновниците.
Герта се вторачи във фотографията, сякаш декодираше шифър.
— Полицаите в Щатите не могат ли да помогнат?
Ланг взе снимката.
— Не мисля. Освен това въпросът е личен.
— Работил си в Агенцията достатъчно дълго, за да знаеш, че може да те убият, докато търсиш отмъщение.
— Не съм споменавал нищо за отмъщение. Само искам да разбера кои са онези хора. Ченгетата може да поемат случая оттам.
— Аха — рече тя, без да вярва на думите му. — И как мислиш, че мога да ти помогна аз?
— Трябва да ме представиш на Гуидо Марчени. Мисля, че е монах. Работи във ватиканския музей. Кого познава Агенцията във Ватикана?
Ланг помнеше добре пазената тайна, че Ватиканът има собствена разузнавателна служба. Курията, органът, натоварен с изпълнението на папските насоки в управата на Църквата, поддържаше мрежа от събирачи на информация, чиито главни функционери бяха мисионери, енорийски свещеници или други лица, които се показваха публично. Въпреки че не беше известно службата да е извършила убийство или атентат от средновековието насам, благодарение на броя на римокатолиците, тяхната лоялност и най-важното — тайнството на изповедта, те събираха информация, до каквато не можеха да се доберат шпионите на много страни. Агенцията често обменяше пикантни новини със Светия престол, както и с подобни организации.
Герта извади друга цигара от пакета.
— И какво да кажа на шефовете си? Защо искам да представя бивш агент на монаха?
Тя запали и вдъхна дима.
— Просто услуга за стар приятел, който има специфични въпроси за произведение на изкуството и иска да ги зададе от името на негов клиент.
— Ще си помисля.
Те поръчаха бобена чорба, патладжани в зехтин и бутилка вино.
— Герта, има още нещо, което трябва да знаеш — каза Ланг, когато приключиха с вечерята.
Тя отмести очи от огледалцето, в което се оглеждаше, за да си сложи червило.
— Че американската полиция те издирва? Затвори си устата. Не е привлекателна, когато виси така. Следобед прочетох бюлетина.
Едно от поетите от Агенцията задължения беше сътрудничество с местните власти и Интерпол в откриването на американски бегълци в чужбина. Усещайки, че изземват функциите им, ФБР бяха протестирали шумно, но напразно.
Ланг усети как стомахът му се сви.
— Искаш да кажеш, че Агенцията знае?
Герта провери резултата от усилията си, като обърна глава към светлината на свещите на масата.
— Съмнявам се. Съобщението не беше картотекирано. Пропускът ще бъде разкрит след ден-два.
— Но защо…
Тя пусна огледалцето в чантата си.
— Познавам те отдавна, Ланг Райли. Обаждането ти след толкова много години ме накара да бъда нащрек. Мисля, че не би ме потърсил, освен ако не искаш нещо. И после прочетох пристигащата информация и направих връзката. Предчувствието ми се оказа правилно.
— Може да те уволнят…
Тя стана и се протегна. Движението очерта добре оформените й гърди. Ланг предположи, че Герта съзнава това.
— Ти си стар приятел, един от Komraden25. Малко такива ми останаха.
Той я погледна и се усмихна.
— Въпреки че съм международен беглец?
— Защо не? Бях готова да ти помогна, когато се обади, и знам, че си адвокат.
Всички се втрещяваха от адвокатите.
Ланг остави няколко банкноти на масата и се изправи.
— Разходка, преди да те кача на такси?
Герта се приближи до него и той усети мириса на тютюна в дъха й.
— Толкова ли съм остаряла, че вече не те интересувам?