Кокетността не беше един от чаровете й.
— Ако имаш предвид външния вид, възрастта е била благосклонна към теб като към отлежало уиски. Едва ли бих нарекъл „интерес“ онова, което изпитвам.
— Хубаво. Тогава може да вземем такси до хотела, където си отседнал.
Ланг беше южняк и се почувства малко неудобно, когато осъзна, че тя го прелъстява. Скарлет О’Хара е стоманена магнолия. Той хвана ръката й.
— Насам, Fraulein26. И между другото, обвинението е убийство. Невинен съм.
Тя преметна чантата на рамото си.
— Знаех го, преди да дойда тук.
По-късно през нощта Ланг лежеше върху измачканите чаршафи и потта на гърдите му изсъхваше. Герта спокойно спеше до него и дишаше дълбоко и равномерно. Бяха се любили без задръжки и звуците несъмнено бяха разсеяли подозренията на домакина за отказа на Ланг да въвеждат данните от паспорта му в системата.
Той реши, че обвиненията в убийство лесно може да бъдат оборени. Щеше да покаже на Морс фалшивия паспорт и да го накара да провери списъка на пътниците на авиолинията. Агенцията нямаше да остане доволна, че бивш неин служител е използвал фалшиви документи, изработени от тях, но това нямаше значение. Проблемът беше, че трябваше да се върне в Атланта, за да докаже алибито си. Ланг обаче все още не беше готов да го стори.
4.
Рим 4
12:30 ч. на другия ден
— Брат Марчени не е във Ватикана.
Ланг остави парчето пица, което ядеше, и преглътна.
— Тогава къде е?
Герта беше отишла на работа сутринта и после се бяха срещнали в заведение на Виа дел Бабулно с гледка към Испанските стълби, на стотина метра от белите варовикови ъгли, прави линии и тераси в пролетните им одежди от розови азалии. Както обикновено, на стъпалата бяха насядали младежи — студенти и художници, които изглежда прекарваха дните си, като се излежаваха на слънцето и се снимаха.
Герта очевидно изпита удоволствие от безпокойството на Ланг и го удължи, като предпазливо разрови с вилицата салатата си.
— В Орвието. Ръководи реставрирането на стенописи.
Ланг отпи от бирата си. Орвието се намираше на около час и половина път северно от Рим, близо до магистралата за Флоренция.
Той остави чашата си.
— Искаш ли да прекараш един ден в Умбрия като туристка?
Герта изяде салатата и запали втора цигара.
— Защо не? Само че не като турист. Не можеш да общуваш със свещеника, ако той не говори английски или аз не ти превеждам.
Тя за пореден път беше прочела мислите му обезпокоително точно. Герта владееше свободно няколко езика, включително италиански. Намирането на преводач във Ватикана не представляваше проблем, но в един малък град като Орвието вероятно беше невъзможно.
— Това „да“ ли означава?
Тя кимна, потърси пепелник и след като не намери, изтръска в чинията си пепелта от цигарата, която изцвърча в зехтина от салатата.
— Да.
— Най-добре е да отидем с кола. Международният бюлетин с бегълците, който си видяла, вероятно вече е стигнал до местните ченгета, затова трябва да стоя далеч от горещи точки.
„Горещи точки“ се наричаха местата, където можеше да бъде хванат натясно — гари, автобусни спирки и летища.
Герта вдигна брадичка и издиша дима нагоре.
— Мисля, че мотоциклетът е по-привлекателна идея. Каската е идеална маскировка и никой не би предположил, че ще си на мотоциклет.
Той се засмя.
— Аз също не бих очаквал това от себе си. Заглеждала ли си ги отблизо напоследък? Рокерски кафенета и барове, състезания, облози, китари на гърбовете. Трябва да караш проклетите мотори така, сякаш правиш любов с тях. Освен това да се движиш по магистрала, без да си затворен в нещо метално, е чисто самоубийство.
— Някога обичаше мотоциклетите. Дори имаше „Триумф Бонвил“. Наричаше го „ракетата между краката“.
— Това беше преди повече от десет години. Поумнях с възрастта.
Герта угаси цигарата си в чинията.
— Или стана по-скучен?
— Снощи не мислеше, че съм скучен.
— Държах се учтиво.
Сянката върху масата ги накара да вдигнат глави. Сервитьорът следеше разговора им с очевиден интерес.
— Любовни кавги — обясни Ланг.
— Не сме влюбени — каза Герта.
— Ти ме обожаваш.
— Само в сънищата ти.
Сервитьорът избяга. Герта и Ланг прихнаха да се смеят.