— Не си заслужава труда — съгласи се Ланг. — Все още си спомням как да се маскирам така, че да не ме познаеш.
— С или без дрехи?
Той не обърна внимание на въпроса й.
— Ще ми трябват пари. Всъщност доста, защото не мога да използвам кредитната си карта. Тегленията от сметката ми лесно може да бъдат проследени. Ще се нуждая и от дрехи и други лични принадлежности, тъй като моите неща са в пансиона. Няма да е разумно да се върна там. Остават паспорт, шофьорска книжка, кредитни карти и така нататък. Можеш ли да набавиш всичко това?
— Стига да проумееш, че ще дойда с теб.
— Бива те да се пазариш!
— Правя го заради твоята безопасност. Както казах, не можеш да си видиш задника.
— И ще тръгнеш ей така?
— Периодът на отпуските наближава.
Ланг знаеше кога е претърпял поражение и каква е цената на стратегическото отстъпление.
— Добре. Иди в квартирата си в Рим и вземи каквото ни трябва. Само не забравяй, че съм те предупредил. Това не е военна игра.
Герта се усмихна мило и заговори с мелодичен южняшки акцент, имитиран предимно от хора, които не са ходили по̀ на юг от Вашингтон.
— Ах, скъпи, това е най-любезната покана, която съм получавала!
Той дори не се опита да отгатне какво би отговорил Рет Бътлър от „Отнесени от вихъра“.
Още преди слънцето да достигне зенита си, жегата принуди Гийом от Поатие да махне наколенниците и металните пластини на краката си28 и да остане само по нагръдник и налакътници29 над ризницата. Над всичките му бойни доспехи беше бялата мантия, която се развяваше около него като облак.
Той не показа неудобство, докато ни разказваше за трудностите в сраженията с ненавистните турци и за запустелите, безводни и необитаеми земи. Там Гийом от Поатие и другарите му не намерили манната небесна, с която Господ дарявал юдеите в дивата пустош, а бодливи растения с малко влага и хранителни качества. Изяли няколко от конете си и затова оставили катапулта30, тарана, обсадните стълби и други бойни принадлежности в пясъка.
Оръженосецът му, млад мъж, няколко години по-голям от мен, се казваше Филип. И той не помнеше семейството си, защото от малък беше отгледан от рицарите тамплиери.
Влачехме се върху тежко натовареното муле в прахоляка след жребеца на Гийом от Поатие. Филип ме забавляваше с разкази за екзотични земи, за каквито не бях чувал. Той беше заедно с господаря си от пребиваването им в Кипър и беше споделял трудностите на пътуването оттам. Два пъти ги бяха обсаждали пирати от Африка и два пъти ги бяха спасявали вярата им и вятърът, изпратен от Бога.
Рискувайки да си навлека греха лакомия и ненаситност, аз разпитвах Филип отново и отново за храната и жилищните условия. Той потвърди думите на господаря си. Два пъти на ден поднасяли месо и братята — независимо дали били рицари, оръженосци или други — спели на дюшеци, напълнени със слама, която сменяли всяка седмица. Наблизо имало поток, където се къпели, ако времето е хубаво. Вероятно тогава се увлякох толкова много по разкоша, който ме чакаше, че едва не забравих задачата си да служа на Бога, а не на личните си желания. И сигурно за това трябва да бъда наказан.
Поехме нагоре по планината Сан Джулиано — името предвещаваше добро, защото на местния диалект беше почти същото като на нашия рицар31. На върха се намираше град Ерис, ограден от крепостни стени, построени от норманските крале32. Там пренощувахме в манастир, подобен на онзи, който бях напуснал. Бях толкова омаян от обещанията за предстоящото, че останах разочарован както никога дотогава през живота си.
Местата за богослужение и размисъл ми опротивяха и с нетърпение очаквах повечерието да свърши, за да се приближим с още един ден до Бургундия. Отново потеглихме по тъмно.
Утрото все още не беше достатъчно ярко, за да освети пътя надолу по планината. Пътеката беше тясна, криволичеше и беше невъзможно да се види следващият завой. Радвах се, че яздя муле — то далеч превъзхождаше трудноподвижните коне, които трябваше да водим внимателно, за да не стъпят накриво и да паднат в долината.
Бяхме изминали едва дузина фурлонга33 от градската порта, когато на един завой срещнахме мъже. Дори на утринната светлина видяхме тоягите34 в ръцете им. Въпреки уединения си живот аз знаех, че по пътищата мъже без животни или жени по всяка вероятност са злосторници, а не обикновени пътници.
34
Думата, която Пиетро използва, е cycgel, която на франкски означава или къса тежка тояга, или оръжие, използвано за побой над противника. В дадения контекст не е ясно дали мъжете са носели истински оръжия или саморъчно направени нападателни средства.