Малко по-неизвестни бяха уменията на Джейкъб да борави с експлозиви. Беше ги придобил, докато служеше в израелската армия, преди да имигрира в Англия. Според непотвърдени слухове той бе проникнал в скривалището на известен терорист от Хамас и бе поставил експлозив, свързан с телефона му. Следващото обаждане беше отнесло главата на терориста, без дори огледалото на стената да се напука. Независимо дали това беше вярно или не, Джейкъб се славеше като бог на детонациите и фокусник с пластичните експлозиви.
Американците и британците подозираха, че задълженията му включват да шпионира и тях. Всички потенциално засегнати страни — ЦРУ, ФБР, МИ5 и МИ6 — бяха на мнение, че той вече се е оттеглил, колкото и странен да беше изборът му да прекара последните си години в практикуване на право, първата му любов, и още по-странното му решение да предпочете лондонския ръмеж пред средиземноморското слънце.
Анулевич отвори вратите зад бюрото си, където имаше малък шкаф, плот и газов котлон с чайник.
— Все още ли го обичаш с лимон и без захар?
Ланг се усмихна.
— Възрастта не се е отразила на паметта ти.
Джейкъб напълни две порцеланови чаши.
— Едва ли може да се каже, че това е благословия. Още си спомням кого мразя, но зрението ми отслабна толкова много, че не ги виждам. — Той отвори тенекиена кутия и тъжно поклати глава. — Боя се, че бисквитите са се свършили. — После подаде на Ланг една от вдигащите пара чаши и запали зловонната си лула. — Е, разкажи ми какво прави през последните десет години, Лангфорд. Може да споменеш и причината за тези смешни мустаци, които, надявам се, са фалшиви, и за отвратителния германски костюм.
Ланг огледа стаята и докосна ухото си.
Джейкъб кимна.
— А, да, пролетният ден навън е прекрасен. Хайде да пием чая си във вътрешния двор. Кой знае, може дори да чуем чучулига да пее, макар че последната, която видях в Лондон, беше преди години и клетото същество умираше от мръсния въздух.
Слънцето не беше станало по-топло и Ланг потрепери, когато излязоха на двора.
— Мислиш, че кабинетът ти се подслушва?
Джейкъб мрачно кимна.
— Според вашия поет Робърт Фрост някои хора мислят, че добрите огради означават добри съседи. В нашия занаят… предишния ни занаят добрите подслушвателни устройства означават добри съседи. Вашата Агенция, МИ5 и другите не се страхуват от онова, което смятат, че знаят. Затова им позволявам да подслушват какво става в кабинета ми. Сигурно ги приспивам. Вече нямам какво да крия. Освен това, ако не бяха твоите сънародници…
— Щеше да си мъртъв — довърши мисълта му Ланг.
Преди години от подслушването на телефона му работодателите на Ланг бяха разбрали, че Джейкъб ще бъде наблизо по времето, когато групировка на Хамас планира да взриви кола бомба край израелското посолство. Терористите не знаеха, че сградата отдавна е укрепена като бункер срещу всичко по-малко от ядрена експлозия и най-тежко ще пострадат съседните постройки. Арестът на онези, които смятаха да се присъединят към Аллах в рая, разкри факта, че в арабската групировка има внедрен шпионин. Ланг настоя, че няма смисъл Джейкъб да се разпада на съставните си атоми, и го предупреди.
— Наистина щях да съм мъртъв — съгласи се Джейкъб. — Само малко по-лошо от старостта. А сега, кажи ми какво толкова прави през последните десет години, че се страхуваш да не те подслушват?
Ланг му разказа всичко.
Джейкъб поклати глава.
— Много съжалявам, че си загубил семейството си. Не познавах сестра ти и племенника ти, но Доун39… Поетично име. Вероятно си спомняш, че проявих здравия разум да я попитам какво намира в теб, когато преди няколко години дойдохте в Лондон. Прекрасен човек. И сега си адвокат в Америка, издирван за убийства, които не си извършил. Как мога да ти помогна?
Двамата бяха извървели краткото разстояние между адвокатските кантори и старата кръгла постройка Темпъл. Ланг бутна тежката врата и направи знак на Джейкъб да влезе.
— Студено ми е. Тук няма никого и се съмнявам, че някой подслушва това място.
Храмът беше построен през дванадесети век от Ордена на рицарите тамплиери. Вътрешният кръг беше ограден с колони. В средата на изтъркания варовиков под бяха изваяни легнали каменни фигури, притиснали мечове до броните на гърдите си. Нямаше надписи, разкриващи самоличността им. Ланг предположи, че са тамплиери.