Инспекторът въздъхна, седна и прикова поглед в лицето, което го гледаше от снимката на бюрото. В днешно време постигаха изумителна яснота. Фотографията можеше да е направена от огромно разстояние. Той я отмести настрана и отново прочете материалите, изпратени с нея.
Райли беше живял в Лондон и имаше много познати там, при това странни. Оперативен агент на Мосад, вероятно вече пенсиониран, германка, която чукаше, поразително красива жена, съдейки по снимката от служебното й досие, и няколко бармани в заведенията, където пиеше. Фицуилям се намръщи. Нямаше да е лесно да изтегли детективи от разследванията им, за да отидат да разговарят с всички тези хора.
Той взе снимката. Трябваше да се залавя за работа. Братовчедите чакаха и бяха нетърпеливи. Нещо по-лошо, те вярваха на собствените си филми, внушаващи, че Скотланд Ярд е способен да направи всичко, което поискат от него. Фицуилям изсумтя предизвикателно, докато набираше телефонния номер. Скотланд Ярд би трябвало да има ресурсите и възможностите на проклетото ФБР на янките.
Нищо от онова, което бях научил от иконома на манастира, не ме беше подготвило за начина на снабдяване на корабите. Всеки плавателен съд беше дълъг десет рода40, а носът и кърмата се издигаха на половината на тази височина. Имаше една мачта и едно платно41. Останалото пространство побираше стотина души. За всеки трябваше да има две бъчви с вода, сламена рогозка, юрган, месо, готварски принадлежности и подправки като джинджифил, карамфил и индийско орехче, за да бъде месото добро на вкус. Според Гийом от Поатие цената на продуктите, плащана на търговците в Трапани, беше четиридесет дуката за рицар.
Той добави, че за рогозката и юргана, ако не внимаваш, ще платиш една и съща цена и за най-лошото, и за най-доброто. Някои плащали пет дуката за тези неща, но ги продавали обратно на търговците на половин цена, затова много рогозки и юргани били окъсани и пълни с гадини.
Горната палуба се предпочиташе пред долната, където беше адски горещо и задушно. В трюмовете настаняваха хора без знатен произход като Филип и мен. Предстояха ми големи страдания, защото на долната палуба се намираха и конете, воловете, свинете42 и другите животни и миризмата на изпражненията им беше непоносима.
Дните, прекарани в морето бяха толкова мъчителни, че сякаш подложиха на изпитание вярата ми. Корабът се клатеше и подскачаше по дяволски начин и едва не ме изхвърляше във водата, когато се осмелях да стана от сламеника си под палубата. През повечето време страдах от заболяване, което научих, че е обичайно за плаващите по море за пръв път. Стомахът ми се свиваше от морските изпарения и отказваше да задържи погълнатата храна, нито да се примири, че вече я е изхвърлил.
Бях толкова нещастен, че капитанът, коравосърдечен зъл човек, изпитващ удоволствие от мъките на другите, злорадстваше по адрес на болните на долната палуба.
— Да ви сготвя ли месо? — питаше той, а после се смееше и казваше на останалите наоколо: — Те нямат нужда от месото, което са купили. По-добре ние да го изядем, защото ще се развали.
По Божията милост след известно време организмът придобива устойчивост срещу условията в морето, причиняващи тази болест. Благодарение на небето и милостивия му Господар, така стана и с мен, и аз бях освободен от страдания, каквито не бях изпитвал дотогава, и знам, че никога повече няма да преживея. Мъченията, които ми предстоят, са от друго естество.
С Божията воля стигнахме до Генуа, където попълнихме запасите си и се отправихме към Франция.
След като Бог ми помогна да преодолея болестта, аз можах да обърна внимание на обстановката около мен. За пръв път имах възможността да наблюдавам как се управлява кораб. Най-интересни бяха картите, използвани от кормчията. На тях бяха начертани линии, разделящи земята на квадрати43, по които чрез внимателни нощни наблюдения се определяше местоположението на кораба спрямо различни точки на сушата. Картите ме накараха да се замисля, защото не бяха одобрените от Бога.44
По-късно щях да науча, че това не е единственото изключение от Божиите правила сред рицарите тамплиери.
41
Той описва типичен двупалубен плавателен съд от типа на галеоните, използвани в Средиземно море през XIII-XIV век.
42
Средновековните кораби са носели запаси от храна за всички, освен за най-кратките пътувания. Методите за съхраняване на месото и зеленчуците са били най-малкото несигурни. Слугите като Пиетро били настанявани заедно с конете и другите животни, които са били качвани на борда за храна.
43
Римските картографи измислили метод горе-долу подобен на сегашната система на географски ширини и дължини, чрез използването на kardo maximus, която се спуска от север на юг, и decumanus maximus, минаваща от изток на запад. Макар че древните познавали географската ширина, едва в края на XVIII век английският часовникар Томас Фулър измислил точна мярка за географската дължина.
44
Средновековните карти били смешно елементарни. През VII век Исидор, епископ на Севиля, изобразил земята във формата на диск, където Азия, Европа и Африка били обозначени с различни по големина квадранти, като Ерусалим бил винаги в центъра, въз основа на написаното в Езекиил 5:5: „Това е Ерусалим. Аз го поставих всред народите; И разни страни го обикалят“. Поддържането на подобни идеи продължило до Ренесанса. За щастие на Западната цивилизация арабският свят харесвал и използвал Птолемеевия метод на картография, отчасти описан в обяснение по-горе. Тамплиерите несъмнено са усвоили метода, докато са били в Палестина, както и математиката, инженерството и навигацията, познати в древния свят, но забравени или забранени от Църквата, която нямала доверие в познанията на езическите общества.