Не бях забелязал подобни неща при тамплиерите, но този път си задържах езика зад зъбите.
В същия миг решетката на крепостната врата изтрака и се вдигна. Обстановката не приличаше на скромен манастир, а по-скоро на замъците на неколцината благородници, които бях посетил, докато просех подаяния за абатството, или за да помагам на братята в някоя задача, за която ни бяха повикали. Нямаше магарета, коне или други животни, нито миризма на изпражнения от селскостопански добитък. Влизането ни беше приветствано от ухание на портокалови дръвчета, примесено с розмарин, мащерка и лавандула, посадени в южната страна на двора, за да получават повече топлина от слънцето.
В красиво изваян фонтан мелодично ромолеше вода. Беше разположен в центъра на кръст, образуван от пътеките, разделящи градината на квадранти. Дворът беше ограден с галерия от сводове и беше сенчест и хладен и зад колоните, и на откритите места.
Прозорците нямаха капаци срещу природните стихии, но бяха запълнени със стъкла — екстравагантност, каквато бях виждал единствено в катедралата в Саламис, градът на остров близо до родното ми място.
Вътрешността беше богато обзаведена с венецианска коприна и фламандски гоблени и благословена с най-светите от всички реликви — изпепелената плът на Свети Лаврентий, превърнала се в прах през годините след мъченичеството му, ръка на Свети Георги, ухо на Свети Павел и една от каните с вода, които Иисус Христос е превърнал във вино.
Според обичая на бившия ми орден след пътуването отидох в параклиса, за да изразя благодарността си за благополучното ми пристигане. Изненадах се, като видях, че е кръгъл, а не във формата, с която бях свикнал. По-късно научих, че всички тамплиерски църкви са такива, построени като Храма на Соломон в Ерусалим. Помещението беше оградено с колони от серпентина и червен мрамор. Олтарът се намираше в средата, приказно изваян блок от изключително чист бял мрамор, където бяха гравирани релефи, изобразяващи сцени от Свещения град. Кръстът отразяваше светлината на хилядите восъчни свещи, защото беше от чисто злато. Цената само на църквата далеч надвишаваше стойността на целия манастир, който бях напуснал.
И това не беше всичко. Обитателите на това великолепно място отпразнуваха завръщането на братята си с пир, споделен дори със скромните оръженосци като Филип и мен. За пръв път през живота си вкусих месо от минога, яребица и овца, придружени от толкова силно вино, че главата ми се замая.
Всичко беше както Гийом от Поатие беше обещал, дори по-хубаво. Вече описах месото. Дадоха ми стая, по-голяма от всеки две взети заедно в предишния ми манастир, и меко легло с вълнен дюшек, напълнен със слама.
Ако се бях замислил за душата си, така както за плътта си, вероятно нямаше да бъда на мрачното място, където се озовах.
Втора глава
1.
Лондон, Сейнт Джеймс
16:00 ч. същият ден
Герта отново прочете бележката, а после я смачка и я пусна в кошчето за боклук.
„Копеле!“ Тя хвърли чантата си, която се удари в стената. Беше му спасила кожата в Италия и бе използвала връзките и парите си, за да го докара в Лондон.
А за благодарност той я заряза като момиче за една нощ.
Беше толкова обидена и унизена, че й идваше да се разплаче. Седна на ръба на леглото, запали цигара и се втренчи в спиралата от дим, издигаща се към тавана.
Докато минутите минаваха, трезвият разум започна да надделява. Ланг не й беше обещавал нищо и всъщност се бе опитал да я убеди да не тръгва с него. Типично за мъжете. Галантно се притеснява да не я изложи на опасност, а в същото време пренебрегва факта, че някой трябва да му пази гърба. Старомодното мъжко превъзходство, макар и очарователно, можеше да стане причина да го убият.
И така му се падаше.
Герта стреляше много по-добре от Ланг, знаеше всички новости в занаята и най-важното — противникът вероятно не съзнаваше за участието й. Снимката на Ланг беше на първата страница на десетина вестника и той се нуждаеше от прикритието й повече от всякога.
Мъжете като цяло и Ланг в частност бяха способни на феноменални глупости. Мисълта я накара да се почувства по-добре.
„Нуждаеш се от мен, Лангфорд Райли. Нуждаеш се от мен, Schatz48. И факторът глупост изобщо не омаловажава този факт.“
Тя протегна ръка към телефона от другата страна на леглото, но спря и стана. Угаси цигарата си и излезе от стаята, опитвайки се да си спомни къде е видяла най-близката телефонна кабина.