Той зачака Стокуел, като повдигаше предпазващите от светлината платна от витрините. Няколко латински фрази го поздравиха като стари приятели, но по-голямата част от написаното беше на саксонски, френски нормански или друг език, който не разбираше.
Ланг се беше съсредоточил върху богато илюстрирана ръчно подвързана Библия, вероятно на келтски, когато професорът се появи до него така внезапно, сякаш се бе спуснал през комина.
Стокуел извади купчина листове изпод мишницата си и му ги даде.
— Ето, заповядайте. Оставете ги в кабинета ми, когато приключите.
Ланг ги взе и прегледа първата страница.
— Благодаря.
— Радвам се, че можах да ви помогна. Приятел сте на Джейкъб и така нататък — отвърна професорът и тръгна към изхода.
Ланг седна до най-близката маса и започна да чете. Стомахът му отново се сви, но този път нямаше нищо общо с ястието на Рейчъл.
Скоро след пристигането ни в Бланшфор се простих със статуса си на послушник и преди прибирането на есенната реколта положих обет като монах от Ордена на бедните Христови рицари на Соломоновия храм. Сега осъзнавам, че се простих и с моята добродетелност и вяра.
Верен на примамливите условия, които ми бяха предложили, аз ядях месо два пъти дневно и се къпех два пъти седмично до Деня на Вси светии, когато студеният въздух вече не позволяваше да го правя, и отново бях нападнат от паразити. Но дори тези лишения и неприятности изглеждаха незначителни, защото всяка седмица разрешаваха да сменям дрехите си49 с чисти и така се отървавах от дребните досадници.
Благодарение на далеч по-богатите храни в сравнение с консумираните от другите Божии служители нарасна не само коремът ми, но се увеличиха и познанията ми. Сега знам, че трябваше да си спомня първородния грях на Ева, доверила се на забранените знания, но и моето съзнание притежаваше неутолима жажда като нейното. По-късно щях да разбера, че необузданата страст към знанията, забранени или не, може да бъде пагубна като плътското сластолюбие.
В замъка имаше библиотека, за чието съществуване не знаех, вероятно под прекия надзор на Светия отец в Рим. Дотогава бях виждал само един-два ръкописа, илюстриращи с думи и картини Светото писание. Сбирката на тамплиерите включваше свитъци с драскулки като червеи и ярко оцветени орнаменти. Казаха ми, че това са мъдростите на древните хора, съхранени от езичниците сарацини.
Попитах защо в свещено място като това се разрешава внасянето на произведения на езичници и еретици. Отговориха ми, че в крепостта позволяват писания, забранени за повечето християни. Често чувах да повтарят, че рицарите тамплиери не са обвързани със същите постулати като останалите християни.
Тъй като бях писар и чиновник в броячницата на манастира, аз направих и друго откритие. Братята имаха система, с която християнин, тръгнал на поклонение, може да запази парите си или да ги използва, когато желае. Пътникът може да вложи определен брой златни или сребърни монети във всеки храм и да получи документ с името си и депозираната сума и таен знак, известен само на тамплиерите. Когато представеше документа в някой друг храм, например в Британия, Иберия или германско херцогство, поклонникът получаваше същата сума, която беше вложил. Така се предотвратяваха обичайните грабежи по пътищата или пиратството в моретата50.
За тази услуга тамплиерите издаваха и още един документ, където беше посочена стойността на получената такса. Това ми заприлича на греха лихварство — тази практика бе забранена за християните, но разрешена на тамплиерите. Нещо по-лошо, рицарите даваха назаем пари срещу печалба, също като езичниците юдеи51.
Още по-странни бяха сумите, които редовно пристигаха от Рим. В хазната на тамплиерите пристигаха невъобразими богатства. Имането не се разпределяше като подаяния за бедните, както съветваше Иисус, а се харчеше за купуване на земи, оръжия и всичко каквото братята пожелаеха. Значителна част от парите от Светия престол не се изразходваше, а се събираше за цели, които едва по-късно разбрах.
49
Употребена е латинската дума vestimentum, която означава облекло, дрехи. Пиетро трябва да е бил облечен в монашески одежди, но преводачът избра буквалния превод.
50
Това несъмнено е била не само първата система за чекове и теглене на пари с чек, но и за първите пътнически чекове.
51
С була на папата само на юдеите се е разрешавало да взимат лихва върху заемите. Това обяснява възникването на европейските еврейски банки.