Отначало се страхувах да покваря душата си, тъй като алчността приема множество форми, включително разточително прахосване на богатство. Потърсих Гийом от Поатие и прекъснах играта му с другите рицари. Игрите, яденето и пиенето на вино заемаха по-голямата част от деня, повече от упражненията с меч, копие и пика.
Той спомена имената на няколко светци и изпрати в ада дървените кубчета, които заедно с другите тамплиери постоянно хвърляха, залагайки на резултата.
— А, Пиетро, братко! — с опиянен от виното глас каза Гийом от Поатие. — По лицето ти виждам, че си обезпокоен. Да не би числата в броячницата да са пощурели?
Другарите му се разсмяха.
— Не — сериозно отвърнах аз. — Завладян съм от толкова силно любопитство, че не издържам да мълча. Светият отец изпраща големи суми на нас и останалите храмове. Но дългът на църквите е да изпращат в Рим каквото могат за поддръжка на същия онзи Свети отец. Не разбирам.
— В началото нашият орден нямаше друг избор, освен да получи подкрепа от Рим, ако искахме да се въоръжим и да се бием срещу неверниците.
— Но сега по неведомата Божия воля Свещената земя е изчезнала. Орденът вече не може да закриля поклонниците по пътя им към Ерусалим, нито може да атакува сарацините оттук.
Той кимна и посочи прозореца наблизо.
— Виждаш ли Сер? А от другата страна е Рен. Желанието на Светия отец е да браним тези градове. Затова ни възнаграждава.
— От какво да ги браним? Наблизо няма вражески армии и времето на варварите отдавна отмина52.
— Може и така да мислите, но не е наша работа да оспорваме решенията на Рим. Само един горделивец би го сторил.
Разбрах намека му и усетих, че лицето ми поруменя от срам.
Гийом от Поатие сложи ръка на рамото ми.
— Освен това невинаги трябва да залавяме армии или варвари. Това е област на две вредни бивши ереси, които биха унищожили Светия престол като всяка група въоръжени мъже — гностиците53 и катарите.
— И трябва да пазим Кардю от техните последователи — обади се германецът Тартус.
— Но това е само една гола и празна планина! — възразих аз.
Гийом от Поатие хвърли убийствен гневен поглед на другия рицар.
— Така е. Опасявам се, че брат Тартус е прекалил с Божия дар вино. Ние пазим градове, е не празни хълмове.
Тартус изглежда бе готов да каже още нещо, но замълча. Разбрах, че те крият от мен някаква тайна. Трябваше да оставя нещата дотам. Ще ми се да не бях продължил или да бях потърсил Божията помощ, преди да разчитам на себе си.
При първата удобна възможност отново отидох в библиотеката, за да проверя кои са гностиците и катарите.
Открих, че и двете ереси са свързани с Великия събор в Никея54, когато Църквата възприела четири евангелия и отхвърлила други. Едното отхвърлено евангелие беше на Тома. Той бе написал, че Иисус поучавал последователите си да останат верни на водачеството на Иаков до смъртта Му55.
Това трябва да беше Тома Неверни, който настоял да докосне раните на Иисус Христос — явно от него гностиците и катарите бяха черпили вдъхновение за отвратителната си ерес, която отрича Библията, написана с кръвта на мъчениците.
Отначало не можах да разбера защо такива сквернословия се съхраняват от тамплиерите тук, в Лангедок, при това с цената на огромни разходи.
Дни по-късно открих отговора в свитък, очевидно взет от еретик гностик — малко преди душата му да бъде изпратена в ада, а тялото му — на кладата. Ръкописът не беше подвързан, а навит на руло, и се състоеше от един-единствен веленов56 пергамент с неправилен правопис, лошо написан и много избелял. Ако не бях позволил на любопитството си да надделее над вярата, щях да осъзная, че това сатанинско писание е сложено в ръцете ми от самия дявол, така както той изкушава мнозина лековерни хора с обещанието за знания, защото документът беше сквернословен за целия християнски свят.
Гностикът, автор на това отвратително произведение, не съобщаваше името си, но изброяваше предишни писания, които беше прочел, за да ги преведе от староиврит и арамейски. Там пишеше следното:
След разпъването на Христос Йосиф Ариматейски57, брат на Иисус, и Мария Магдалина, съпруга58 на Иисус, опасявайки се от преследване, избягали в далечния край на Римската империя, тогава наричан Галия. Областта била населена с юдеи. Там живял и осъденият на изгнание Ирод59. Те взели със себе си само колкото можели да носят. Сред вещите им имало голям съд, чието съдържание запазили в тайна и го скрили в хълмовете край река Сенс и планина на име Кардю. А Тартус беше казал, че тамплиерите пазят точно тази планина.
52
Макар че употребява латинската дума за варварин, по всяка вероятност той има предвид викингите, чиито нападения от VIII до X век са се простирали чак до Средиземно море.
53
От гръцката дума gnosis, знания. Християните гностици вярвали, че Христос е простосмъртен, роден от Мария и докоснат от Бога Отец. На небето се възнесъл духът му, а не тленното му тяло. Катарите мислели, че Христос е ангел, който не е съществувал в човешки вид. Потенциалната вреда, която двете ереси може да са нанесли на ранната или средновековната християнска църква, възприела учението на Свети Павел за физическото възкресение и възнесението на Христос на небето, е очевидна.
54
325 година. Главният въпрос, обсъждан на християнския събор, е бил дали Иисус е създаден от Бога, или е част от Него. За привидно научната разлика имало безброй теологични тълкувания и последици, както ще стане видно. По-късно надделял възгледът, че Иисус е „заченат, а не сътворен“, и произлиза от Бога Отец.
55
Така наречените евангелия от Наг Хамади са открити при археологически разкопки в Горен Египет през 1945 година, затворени в глинени делви, като ръкописите от Кумран край Мъртво море. Преводът на тези забележителни петдесет и два документа е завършен едва през 1977 година. Те споменават и за евангелието на Тома, което съдържа подобен съвет.
56
Veelin е франкската дума за агне или агнешка кожа, специално приготвена за писане. Използвани са и телешки или ярешки кожи.
57
Арам е древното юдейско име на Сирия, но е малко вероятно брат на Христос да е оттам. Трябва да предположим, че Ариматея е бил град в Палестина. Древното му име е забравено.
58
Въпросът за семейното положение на Христос не се повдига за пръв път. Като евреин Иисус би трябвало да е изпълнил повелението на юдейския закон да се ожени. В противоречивите „Тайни досиета“ на Лобино, съхранявани в Националната библиотека в Париж, се твърди, че Иисус е пристигнал жив в Лангедок и със семейство и е основал франкската кралска династия на Меровингите.
59
Римската провинция Аквитания, впоследствие част от южна Галия, включваща днешен Лангедок, била удобно място, където римските императори изселвали изпадналите в немилост. По ирония на съдбата Пилат Понтийски също е бил заточен там.