Манети изчезна и Хейуърд замислено тръгна из помещението, където Грийн е била нападната, като за пореден път си представяше всяка стъпка от покушението в някакъв мислен забавен кадър. Опита се да потуши тънкото гласче, което й казваше, че е тръгнала за зелен хайвер, че вероятно няма да открие нищо ценно тук, седмици след случая, след като стотици хиляди хора са прекосили тази зала, че мотивите й са напълно погрешни, че просто трябва да продължи с живота и кариерата си, докато все още може.
Тя отново обиколи залата, тънкото гласче изчезна под потракването на токчетата й. Когато стигна до мястото, където бе открито петното от кръв, тя зърна една приведена фигура в тъмен костюм, която се придвижи към нея иззад изложбения шкаф, готова за скок.
Хейуърд измъкна оръжието си и се прицели в силуета.
— Хей ти! Не мърдай! Нюйоркско полицейско управление!
Човекът скочи с гърлен вик, размахвайки ръце, непокорната му коса се развя. Хейуърд разпозна в него Уилям Смитбак, репортерът от „Таймс“.
— Не стреляйте! – извика той. – Така де, само оглеждам наоколо! Исусе Христе, изкарахте ми ангелите с това нещо!
Хейуърд прибра оръжието в кобура, почувства се глупаво.
— Съжалявам, малко съм изнервена.
Смитбак присви очи.
— Вие сте капитан Хейуърд, нали?
Тя кимна.
— Аз покривам случая „Пендъргаст“ за „Таймс“.
— Известно ми е.
— Чудесно. Всъщност отдавна искам да поговоря с вас.
Тя погледна часовника си.
— Много съм заета. Уредете си среща през офиса ми.
— Вече пробвах. Не разговаряте с пресата.
— Точно така. – Хейуърд го изгледа строго и пристъпи напред, но той не се помести да й направи път.
— Ако обичате…
— Чуйте ме – заговори той бързо. – Мисля, че можем да си помогнем взаимно. Нали знаете, обмяна на информация, такива неща…
— Ако имате някаква доказателствена информация, ще е най-добре да ми я разкриете сега или ще ви лепна глоба за възпрепятстване на служител на реда – рече тя остро.
— Ама не, нищо такова! Чисто и просто… Е, мисля, че знам защо сте тук. Не сте удовлетворена, смятате, че може би не Пендъргаст е нападнал Марго. Прав ли съм?
— Какво ви кара да ми казвате това?
— Един много зает капитан по убийствата обикновено не губи ценното си време в посещения на местопрестъплението, когато случаят е вече приключен. Явно си имате своите съмнения.
Хейуърд не отвърна нищо, прикривайки изненадата си.
— Питате се дали убиецът не е бил Диоген Пендъргаст, брат на агента. Затова сте тук.
Тя продължаваше да не отвръща, но изумлението й растеше.
— И по една случайност това е причината и аз да съм тук. – Той направи пауза и я изгледа с любопитство, сякаш да прецени ефекта от думите си.
— Защо смятате, че не е бил агент Пендъргаст? – попита Хейуърд предпазливо.
— Защото го познавам. Пиша за него, така да се каже, още от времето на музейните убийства преди седем години. Познавам и Марго Грийн. Тя ми се обади от болничното си легло. Кълне се, че не е бил агент Пендъргаст. Твърди, че нападателят й имал очи с различни цветове: едното зелено, другото – млечносиньо.
— Известно е, че Пендъргаст е изключителен майстор на дегизировката.
— Да. Но това описание пасва на брат му. Защо му е да се маскира като брат си? А и ние вече знаем, че Диоген е извършил диамантения обир и е отвлякъл онази жена, лейди Маскелене. Единственото логично обяснение е, че пак той е нападнал Марго и е натопил брат си. QED[3].
Хейуърд за пореден път прикри изненадата си, до такава степен мислите му напомняха нейните собствени. Най-сетне си позволи една усмивка.
— Виж ти, господин Смитбак, вие сте бил истински криминален репортер!
— Точно така – побърза да потвърди той и приглади лизнатото, което веднага щръкна отново.
Тя замълча за миг, обмисляйки думите му.
— Добре тогава. Може пък наистина да си бъдем от полза. Замесването ми, естествено, няма да се споменава. Само като фон, неофициално.
— Естествено.
— Освен това очаквам от вас да казвате първо на мен всичко, което откриете. Преди да го оповестите в редакцията. Само при тези условия съм съгласна да работя с вас.
Смитбак закима усърдно.
— Разбира се.
— Много добре. Изглежда, че Диоген Пендъргаст се е покрил. Напълно. Следата спира след Лонг Айлънд, мястото, където е държал лейди Маскелене. Такова пълно изчезване просто е непостижимо в наши дни, освен при едно обстоятелство: да се подвизава под чужда самоличност. Отдавна създадена и утвърдена чужда самоличност.