Двамата насочиха конете си към водата, а аз обърнах своя. В тръс достигнах близкото възвишение, от което бяхме дошли, и оттук действително различих Мелеф с всичките му ширвани-кюрди. Те тъкмо свърнаха по-нагоре от моето наблюдателно място в една клисура. Бяха описали дъга, за да останат скрити за нас. Ако и аз исках да не бъда забелязан от тях, не биваше да губя време. Препуснах в галоп към реката и когато жребецът навлезе във водата, вдигнах оръжията нависоко, за да ги предпазя от намокряне.
— Ходих — викна ми йесиди, — преследват ли ни?
— Да.
— В такъв случай сме изгубени.
— Как така?
— Погледни нагоре!
Посочи към веригата хълмове от тази страна на Заб, ограничаваща речната долина. Различих един отряд от може би трийсет ездачи, които се спускаха към нас.
— Това себари-кюрди ли са?
— Да, господарю.
— Според мен двамата ширвани не може да са стигнали най-близкия бивак на себари!
— Те сигурно случайно са се натъкнали на тоя емджерг [14]. Забелязаха ни. Какво ще заповядаш, господарю?
— Знаеш ли някой сигурен път през планините Тура Гхара към Акра или изворите на река Акра?
— Да. Какво се каниш да правиш там?
— Искам да опозная онези земи. Ще тръгнем тук надясно и така, струва ми се, ще можем да се изплъзнем.
— Няма да можем да се измъкнем на враговете, господарю, защото долината там е затворена от скали, които достигат до водата. Никой кон не е в състояние да ги изкатери.
— Добре, тогава ще яздим срещу мъжете.
— И после?
— Какво ще правим после, ще видим. При всички случаи ще се държиш миролюбиво. Ти си наш водач, наистина, но не техен враг. На теб нищо няма да ти се случи.
— Господарю, откак знам, че имаш мелек та’ус, вече не съм техен хемшер [15]. Ако се наложи, ще се бия с теб срещу тях.
— Забранявам ти го! Ти, както виждам, си храбър мъж, но твоят нож с нищо не може да ни бъде полезен.
— Тогава ми дай едно от твоите оръжия!
— Не знаеш как се употребяват.
— Прави тогава каквото искаш. Но аз се заклевам в светилището на Ади, че няма да се отдръпна от страната ти!
Въпреки думите ми и въпреки простия си нож храбрият йесиди беше съюзник, който не бе за подценяване. Имаше кураж и съдейки по мускулестите му маймунски ръце би трябвало да притежава истинска мечешка сила. Тримата имахме трийсет кюрди пред себе си и двайсет зад нас.
Положението следователно в никой случай не бе приятно, но нашите оръжия ги превъзхождаха, а и още не беше доказано, че намеренията им към нас са враждебни.
И тъй, потеглихме към възвишението, срещу себари-кюрдите. Като забелязаха това, те спряха и образуваха един полукръг, в чиято среда се намираше предводителят. Той носеше по кюрдски обичай една огромна чалма, турска дреха, притегната от украсен със сребърни плочки силях, и отгоре аба [16] на червени и черни ивици. В силяха беше затъкнал нож и стар пищов, а напреко над върха на седлото държеше дълга персийска кремъклиика, която не можеше да ми вдъхне ни най-малък респект. Придружителите му бяха подобно облечени и носеха най-вече фитилни пушки или дълги бамбукови копия.
Един поглед назад ме убеди, че и ширвани са достигнали отвъдния бряг.
— Двамата пратеници на твоя повелител при себари ли са? — попитах поклонника на Дявола.
— Не, господарю. Сигурно са останали назад, за да не се издадат.
Когато приближихме полукръга на дванайсет конски дължини, аз спрях.
— Сабах ’л кхир [17]! — поздравих предводителя.
— Ходех т’аеес шкехт [18]! — отвърна той двусмислено. — Кой си?
— Кой съм, ти си чул от двамата мъже, изпратени от Мелеф. Ами ти кой си?
Той се посмути, но бързо се окопити и отговори:
— Кой има правото тук да пита „Ту ки-е?“ [19], ти или аз?
— Аз единствено, защото ти добре знаеш кой съм, но аз — не!
Изговорих тези думи с твърд глас и се заиграх с карабината „Хенри“. Бях доказал на ширвани-кюрдите, че тази многозарядна пушка е опасно оръжие, и бях убеден, че пратениците са обърнали специално внимание на себари върху пушките ни и са ги предупредили. Лекият намек оказа своето въздействие, защото мъжът отговори:
— Аз съм малкоегунд на бивака, разположен отвъд планините, и ме наричат Шери Шир [20].
— Ти имаш едно чудесно име, защото един герой е гостолюбив, а в силния лъв няма притворство. Мелеф сигурно те е уведомил, че желая да пристъпя като гост в твоя йилак [21]. Ще ти заплатя всичко, от което имам необходимост, а на утрото ще си продължа с мир.