— Лъжеш се. Мелеф ме извести, че ти си гяур, който омърсява жилището на истинския вярващ. Ти ще видиш нашия бивак, но само като пленник.
— При това положение позволи да говоря първо с Мелеф!
Видях, че ширвани-кюрдите са навлезли във водата, и реших незабавно да се възползвам от това обстоятелство, показвайки на себари колко са опасни нашите оръжия. В миг обърнах коня и препуснах към реката. Халеф ме последва, зад него се понесе йесиди и на края себари те. Мелеф беше най-предният във водата.
— Назад, гамси [22] — викнах му аз, — иначе ще се нагълташ с вода!
Мелеф не се вслуша в думите. Вдигнах карабината. Човешка кръв не исках да проливам. Първият ми куршум улучи коня му някъде в областта на окото. Той изчезна заедно с него. Два, три, шест пъти стрелях със същия успех. Лишените от седла ездачи заплуваха уплашено към отвъдния бряг, а другите не се чудиха дълго да ги последват. Всичко това се случи за не повече от минута. Халеф междувременно бе вдигнал своята двуцевка, за да ми прикрива гърба от себари, но те предпазливо бяха спрели на известно разстояние. Сега се обърнах отново към техния малкоегунд:
— Шест коня, без да зареждам. Видя ли? Ако исках, можех да застрелям всичките — и конете, и мъжете. Необходимо е само да вдигна тюфенка [23] си, за да сваля когото си искам от вас от неговия хасп [24]. Отбележете си това! Вашите оръжия не ме плашат, защото който пръв ни застраши, пръв и ще умре. Аз не дойдох като душман [25] при вас и поради това няма защо да се страхувате от нас. Исках да ям от вашия хляб и да пия от водата ви. Но след като отказвате на гладния и жадния онзи мерхамехт [26], който Пророка е повелил на всички вярващи, копитата на нашите коне ще се отвърнат от вас. Аллах да даде добро здраве на вас и вашите деца!
По време на тези думи предпазливо бях заредил отново карабината — процедура, която кюрдите не познаваха. Сега обърнах коня надясно. Те бързо ми препречиха пътя и предводителят каза:
— Ходих, ти си един голям герой и ще дойдеш с нас!
— Не. Пленник на себари аз няма да стана.
— Ние няма да ви пуснем.
— Мислиш, че се страхуваме от някакви си келехшан [27]? Нашите коне бързо ще ни пренесат през вас. Погледни жребеца ми и ще повярваш!
Бях видял възхитените погледи, които Шери Шир едва съумяваше да отклони от животното. Всъщност беше опасно да обръщаме специално внимание върху него на тези общоизвестни конекрадци.
— Ти сам ли си отгледал арапа? — попита той.
— Не. Подарък ми е.
— Ходих, такъв кон никой човек не подарява!
— Мисли каквото искаш!
— От кого го имаш?
— От Мохамед Емин, шейха на хаддедихните от племето шаммар, който падна по-късно в битката.
Шери Шир подскочи на седлото.
— Рих [28] ли се казва жребецът? — запита.
— Да.
— Господарю, тогава ти си чуждоземецът, който е взел участие в гибелното сражение в долината Дерадж и получил от другата страна на реката коня като подарък?
— Да.
— А този мъж е хизмикиринът, когото си имал при себе си?
— Сега той е мой приятел.
— Позволи при това положение да говоря с хората си!
— Стори го!
Кюрдите подхванаха тих, оживен разговор. Не можех да разбера и сричка, но наблюдавах физиономиите им. Предводителят, изглежда, бе променил враждебното си отношение към нас. Говореше ревностно на хората си и най-сетне явно успя да ги спечели за своето становище, защото се обърна към мен:
— Ходих, ние много сме слушали, че хаддедихните били примамили и пленили трите племена на своите врагове в долината Дерадж. Никой не го вярваше. Ти трябва да дойдеш с нас и да ни разкажеш как се е случило.
— Като ваши приятели ли ще тръгнем с вас?
— Като наши приятели. Сер сере мен ат [29]!
— А ширвани-кюрдите там отвъд, дето искаха да ме предадат?
— Ние нямаме обща работа с тях.
— Къде са двамата им пратеници?
— Върнаха се по-долу през чаши [30].
— Не са постъпили умно. Ако си бяха послужили пак със сала, нямаше да ни стане известно, че са дошли при вас. Подайте ни в знак на приятелство ръце и ще яздим с вас.
Ръцете бяха подадени в околния кръг, но йесиди беше пропуснат.
— Господарю — рече малкоегунд, — този мъж ще се върне ли при ширвани?
— Той ми бе даден за придружник и ще остане при мен, докато му харесва.
— Но той не е вярващ. Моли се на Шейтана и ще се пече в Пъкъла.