Выбрать главу

Какво ще направиш? Ще се върнеш ли в лагера, за да не намерят колегите ти само гола земя и изпепелени палатки? Ако това е твоето решение, мини на епизод 163.

А може би ще се опиташ по някакъв начин да помогнеш на жреца? За да го сториш, продължи на епизод 135.

1

Сядаш върху един камък на почтително разстояние от летящата чиния и се заглеждаш с надежда в отвора на тунела. Ех, да имаше малко колофон…

Както както често се случва, решението идва неочаквано. Измъкваш изпод мишница няколкото подпалки и с джобното си ножче остъргваш смолата от краищата им. Стриваш черните парченца между два камъка и старателно натъркваш с лепкавия прах дланите и подметките на обувките си.

Повече време за губене няма! Вмъкваш се в отвора на тунела. Така вече се държиш за пода много по-уверено. Без да мислиш за възможните предстоящи трудности, захапваш със зъби дръжката на куфарчето и запълзяваш нагоре към светлината на деня.

Мини на 223.

2

Имаш ли дървени подпалки?

Да — премини на 194.

Не — продължи на 228.

3

Тунелът внезапно свършва и през нещо като груба арка навлизаш в широка скална зала. Наоколо са разпръснати големи камъни с неправилна форма.

Гледката е странна, но щом се приближаваш до камъните, учудването ти се сменя с радост. Край всеки от тях са натрупани купчини древни статуетки, изваяни от умела ръка.

Това е гробница, и то гробница на жреци! Камъните са стотици — кой знае колко са погребаните тук. Но в момента най-много те интересуват статуетките. Те явно са дело на прастарата цивилизация Задинга. Само с няколко подобни находки Арчибалд вдигна невероятен шум около себе си, а тук са хиляди! Та това е съкровище, по-скъпо от теглото си в злато! За пръв път в главата ти започва да зрее план, който би могъл да ти донесе отмъщение, слава… а може би и пари.

С мъка се откъсваш от мечтите си, падаш на колене и трескаво започваш да събираш най-ценните статуетки. Скоро куфарчето се подува до пръсване.

Най-сетне се изправяш. В дъното се чернее отворът на друг тунел. Дали там няма нещо още по-ценно?

Ако имаш пистолет, продължи на 28.

Ако не, прехвърли се на 37.

4

Събираш няколко едри камъка и с всичка сила запращаш единия от тях. Добре, Дик, не си забравил фронтовите уроци по хвърляне на гранати! Снарядът ти профучава високо над извора и тридесетина крачки по-долу плясва в неголямото блато зад гъстите тръстики.

Вече претегляш на ръка втория, когато забелязваш нещо като футболна топка сред клоните на дървото над извора. Макар че си доста далече, долавяш откъм топката характерно бръмчене. Гнездо на африкански оси!

Вторият и третият камък прелитат край гнездото, но без да го докоснат. Четвъртият обаче улучва клона, за който е прикрепено. От сътресението гнездото се откъсва и тупва на две-три крачки от бандита.

Продължи на 227.

5

Да-а-а… Първо изпит по римска аритметика, след това по закони на електричеството — технологичното ниво се повишава. Поглеждаш мрачно стените на коридора, като се опитваш да си представиш каква технология е била нужна, за да се изсекат така… и какъв ли може да е следващият изпит. Интересът ти не е само академичен — за следващия неверен отговор можеш да платиш със собствената си кожа.

Последният въпрос не те заставя да се чудиш твърде дълго. Отпред се появява нова полупрозрачна преграда, точно като първата. Единствено групите от символи по нея са различни.

0I0I I0I0 IIII

0II0 II00 I0I0

00II 0II0

Коя от посочените за отговор групи ще избереш?

0I0I — мини на 27.

IIII — мини на 232.

III0 — мини на 195.

0000 — мини на 155.

I0I — мини на 129.

00I0I — мини на 93.

6

Внезапно ти хрумва, че би могъл да запречиш копието в някоя от вдлъбнатините и по този начин да спреш плъзгането си надолу. При тая лудешка скорост не можеш дори да се огледаш както трябва, камо ли да размислиш.

Поредната вдлъбнатина наближава. Вдигаш копието и се прицелваш. Замах — и върхът засяда в дупката, другият край блокира в отсрещната страна на улея. Великолепно!

С едно изключение — скоростта ти е прекалено голяма, за да се задържиш за така закрепеното копие. Силата на инерцията го изтръгва от ръцете ти, като едва не ти откъсва пръстите. Изохкваш от болка и губиш една жизнена точка. Може би следващият клиент на пързалката ще успее да спре (ако не строши копието), но за теб този шанс е пропуснат.