— Този светещ мъх може да преобрази света! Защо мълчите и го криете! Това е престъпление!
Жрецът те поглежда тъжно.
— Не, бвана. Какво ще стане, ако тирани и убийци го докопат? Какво щеше да стане, ако го беше намерила тази банда? Та те щяха да станат неуязвими, безсмъртни, щяха да завладеят света! Не бъди наивен! Затова именно убиваме всеки, който научи за него. Затова те накарахме да обещаеш на церемонията, че няма да разказваш никому.
Кимваш с глава. След това ставаш. Само дано жрецът не се досети с какво е пълно куфарчето ти.
— Благодаря ти, почтени жрецо! А сега е време да си тръгвам. Моите хора ще ме търсят и ще се безпокоят.
Жрецът откача от дрехата си едно от украшенията и ти го подава. Старинна изработка — изящна каменна фигура на насекомо със стилизирани крака.
— Вземи от мен този талисман. Старите хора твърдят, че отварял вратите на щастието. — Около очите му изведнъж се сгъстяват весели бръчици. — И не се безпокой за каменните фигурки от гробницата. Те са дело на ония някогашни хора със светла кожа, намираме ги наоколо от време на време. Слагаме ги като дарове при погребения на жреци, след това вече нямат значение за нас…
Тръгваш си. Пред теб е завръщането от експедицията, и навярно тук би трябвало да напишем
КРАЙ
Но сам разбираш, че не е така, Дик. Находката на статуетките те поставя пред сериозен избор. Няколко километра преди лагера ти спираш и сядаш на един камък. Трябва да размислиш.
Едно е ясно от самото начало — за нищо на света няма да предадеш статуетките на Арчибалд. В най-добрия случай онова надуто копеле ще те награди с потупване по рамото. А в най-лошия… Не ти се иска даже да мислиш какво би станало, ако Арчибалд се върне и открие тайната на светещия мъх. Не, сър, безсмъртието може и да не е за скромния Дик Ченси, но пък сто пъти по толкова не е за британската висша класа.
Тогава?
Реалните възможности пред тебе са две. Трябва тайно да пренесеш статуетките до Лондон, а след това да избираш. Ако изкараш находката си наяве, ще спечелиш слава, авторитет, и най-важното — ще натриеш носа на Арчибалд.
Вторият вариант навярно ще реши съдбата ти завинаги. Можеш да предпочетеш парите и да обърнеш гръб на славата. Неколцина твои познати вече са го сторили и не можеш да ги обвиняваш за това. В нелегалната търговия с археологически ценности се въртят огромни суми. Е, поемаш риска да попаднеш в затвора, плюс това ще ти излезе лошо име и академичните авторитети ще бърчат вежди щом някой спомене за тебе. Но толкова ли е лошо това? Плюя на авторитетите, ядно си казваш ти.
Седиш и се колебаеш. Кой от двата варианта ще избереш?
Първия — продължи на 190.
Втория — прехвърли се на 200.