Выбрать главу

Излизаш от храстите и застиваш на място. Над извора се е навел едър бандит и жадно пие от шепите си. Без да губиш време, се изтегляш обратно в храсталака.

Бандитът се надига, избърсва уста и сяда до изворчето. Очите му непрекъснато шарят напред-назад — значи и той е поставен като пост. Какво ли толкова пазят тези проклетници? Каквото и да е, няма начин да стигнеш до селото, без да минеш някак край този тип.

Какво ще направиш?

Ще подириш заобиколен път — прехвърли се на 26.

Ще се опиташ да го излъжеш — мини на 142.

Ще потърсиш начин да го прогониш — продължи на 66.

12

Окуражен от светлината, тръгваш смело напред. Но прекалената самоувереност никога не е била добър съветник. Изведнъж плочата под краката ти пропада и политаш надолу.

Посочи едно число от таблицата.

Ако е 4 или по-малко — прехвърли се на 226.

Ако е от 5 до 8 — мини на 198.

Ако е 9 или повече — продължаваш на 166.

13

Бягаш тъй, сякаш по петите ти е самият дявол. С летящ плонж се хвърляш в гъсталака, залягаш зад група храсти и едва тогава разбираш, че никой не те е видял, а преследвачите са само във въображението ти.

Продължи на 41.

14

Оглеждаш се. Залата е огромна. Петнадесетина метра вляво има отвор към друг тунел, далеч на отсрещната стена — огромен пролом, широк поне десет метра. В средата на просторния под се чернее кръгла дупка.

Лек шум изотзад те предупреждава да се обърнеш. Кошмар! Към теб приближава грамаден бял паяк, висок метър и половина, с триметрови крака и назъбени челюсти, от които капе черна отрова. Отскачаш отново, но той е нахален. И по всяка вероятност — гладен! Опитваш се да тръгнеш към другия отвор, но чудовището сякаш се е досетило за намеренията ти и с един скок застава така, че да те притисне към стената. Като че ли нещата са ясни. Противниковата страна те смята за апетитно блюдо.

Ако имаш патрони, мини на 219.

Ако нямаш патрони, но имаш копие — продължи на 183.

Ако нямаш и двете — прехвърли се на 132.

15

Знаците бавно избледняват и изчезват. Самата преграда също просветлява, става все по-прозрачна и накрая просто изчезва от поглед. Пристъпваш напред и протягаш ръка, за да опипаш къде е, но ръката ти не среща никакво препятствие.

Пристъпваш още една крачка, втора, трета… Преградата е изчезнала! Значи правилно си попълнил теста. Усмихваш се — кому ли е хрумнало да постави като парола събиране на римски числа? Всеки един грамотен римлянин от времето на Октавиан Август би решил задачата без затруднения. Изглежда, създателите на този коридор не ценят особено съхраняваното зад преградата.

Но нека да видим какво е то!

Мини на 233.

16

След няколко завоя подът на коридора пред теб свършва като отрязан. Приближаваш се и оглеждаш препятствието.

На педя от краката ти е ръбът на пода. Отвесна стена — и два метра по-надолу тунелът продължава в същата посока. В полумрака напред смътно се мержелее друг ръб, на равнището на твоя. Просто част от коридора е по-ниска с около два метра, сякаш незнайните му създатели са решили да си устроят тук плувен басейн.

Ще се спуснеш ли долу, за да продължиш? Ако това е решението ти, мини на 243.

Ако не, върни се на 110 и направи нов избор.

17

Тази пътечка е малко по-дълга от другата, но навярно по нея няма да има бандити. Тръгваш спокойно между храстите от двете й страни.

Спокойствието ти е смутено от нечий поглед, впит в гърба ти. Обръщаш се, опитвайки да скроиш наум някаква лъжа. Но тя надали ще ти помогне — погледът принадлежи на едър леопард, който приближава към теб с меки стъпки… и хищно озъбена паст.

Какво ще направиш?

Ще побегнеш — прехвърли се на 116.

Ще се опиташ да го победиш в ръкопашен бой — мини на 85.

Ще се опиташ да го прогониш с нещо — продължи на 47.

18

Предвидливо събличаш дрехите си, за да не отмие водата светещата плесен по тях. След това пролазваш към отвора и се хващаш за края на дънера.

Дърпането се оказва трудно — напоеното с вода дърво е дяволски хлъзгаво. Вече започваш да си мислиш, че няма шанс да го измъкнеш, когато внезапно от ръба на отвора се отчупва парче камък. Обектът на усилията ти се изнизва и полита надолу покрай рекичката. Вероятно е ствол на отсечено младо дръвче — дебел колкото човешко бедро и дълъг около шест-седем метра.