Внезапно ти хрумва, че щом дървото се е заклещило чак тук, значи навътре ходът е по-широк и има надежда да се провреш. Може би там ще откриеш изход!
Би ли пробвал? Ако се надяваш на тесния проход, продължи на 224.
Ако предпочиташ да търсиш друг път, мини на 197.
19
Тръгваш по пътеката надолу. Но само след няколко крачки те спира дрезгав глас:
— Хей ти там, не мърдай! Да не ти мръдна малко олово в черепа!
Гласът принадлежи на брадясал бандит, показал се от храсталака отляво. Значи, опасенията ти за засада се оказаха верни. Ех, защо не мина през храстите!
В това време бандитът надава такъв рев, че скалите наоколо кънтят:
— Хей, Гибон, ела да видиш какво птиченце хванах!
— Измъкнал ли е съкровището? — долита иззад храстите друг, още по-дрезгав глас.
— Не бе, не е някой от нашите щастливци, дето… (отново следва серия от нецензурни бисери).
— Чакай малко!
След минута от храстите се изнизва Гибона, закопчавайки в движение панталона си. Трудно е да се измисли по-подходящ прякор — носителят му с успех би могъл да работи в зоологическа градина като експонат.
Мини на 187.
20
С енергията на отчаянието се гмурваш под връхлитащото копие и блъскаш с рамо масивния щит. Гигантът отстъпва две крачки назад и същевременно усещаш как пълнителят най-сетне изскача от джоба ти. Спечелил си няколко скъпоценни секунди — тъкмо колкото да презаредиш.
Негърът отново връхлита върху тебе. Изстрел — и пазачът изпуска копието, счупената му ръка увисва под неестествен ъгъл. Но дори еднорък, силата му го прави страшен противник.
ПАЗАЧ
СИЛА — 9, ЖИВОТ — 14
Ако успееш да победиш, продължи на 148.
21
Проломът криволичи и се стеснява. Стените стават все по-високи, скоро се събират над главата ти и попадаш в пещера. След още два завоя на пътя ти се изпречва огромна врата от сивкав метал (откъде ли метал у тези диваци?). Пред нея стои пазачът — грамаден негър с дълго копие и щит от биволски кожи. Той те изглежда навъсено.
— Тук няма стари парчета дърво и глинени съдове за събиране, бвана. Върви си!
Значи знае, че си археолог.
— Не ми е нужно нищо ценно или важно, вие не цените такива неща. Защо не ме пуснеш?
— Върви си, или ще те убия!
Значи, не става с добро. Тогава как?
Ако искаш да го заплашиш с пистолета, мини на 239.
Ако решиш да го изхитриш някак, прехвърли се на 201.
22
Не ти остава нищо друго, освен да отстъпваш заднешком. Само че този начин на вървене води до логичен завършек — спъване в някой от кокалите по пода. Падаш по гръб, изпускайки куфарчето. От удара в земята то се разтваря и съдържанието му се пръсва наоколо.
Скорпионът бавно пристъпва напред и членестата му опашка се надига за удар. Обзет от ужас, опипваш наоколо за някакво оръжие — каквото и да било. Пръстите ти докосват нещо хладно. Стъкло… голямото шише със спирт.
Идеята, която избухва в главата ти е нелепа… или може би гениална — нямаш време да я обмисляш. Просто три думи се свързват в спасителна верига: спирт-огън-защита! С някакво невероятно, акробатично движение отскачаш назад и същевременно успяваш да се изправиш на крака. После захвърляш бутилката пред чудовището. Спиртът плисва на всички страни.
За миг скорпионът спира, стреснат от звъна на разбито стъкло, или може би от непознатата миризма. Сега имаш на разположение броени секунди. Остава да драснеш клечка кибрит…
И тук реалността се стоварва върху тебе като удар с боздуган.
Нямаш кибрит!
Проклятие! Нужно ти е съвсем малко — запалка, кибрит, огниво, каквото и да е, само да даде една-единствена искра. Да, огниво! Стомана и камък!
Вече те води не мисълта, а само някакъв сляп инстинкт. Измъкваш джобното ножче и яростно блъскаш с острието по каменния под край мокрото петно. Веднъж… два пъти… Нищо. С крайчеца на окото си виждаш как чудовището отново пристъпва напред. Още един удар… и изведнъж пред теб лумват синкави пламъци. Отскачаш задъхан назад и виждаш как грамадният скорпион бавно се отдръпва към дъното на залата. Това е спасението ти, Дик — спасение на косъм от смъртта.
Забравил всичко останало, хукваш към отсрещната стена, където се чернее изход от залата. Шмугваш се в него и спринтираш напред, по-далече от чудовището.
Мини на 216.
23
Мини на 118.
24
Бандитът вдига автомата, но ти си го изпреварил с частица от секундата. Успяваш да отбиеш насоченото към теб дуло, и куршумите се забиват в храстите отстрани. Вкопчени един в друг, двамата се търкулвате надолу към пътеката.