— Тя никога през живота си не е била малка. Още когато беше на четиринайсет, не спираше да тича с дългите си крака и да плямпа с голямата си уста.
— Е, това за устата й може би е вярно — съгласи се Оливър. — Но тя те победи съвсем справедливо.
Джеймс наля още бордо и на двамата.
— За твоята победа — повтори той, защото съзнаваше, че още преди края на вечерта тези думи ще отзвучат като забравен жален припев. Само милостивият Бог знаеше колко много бордо ще му трябва на Джеймс, за да издържи до края на вечерта.
— Толкова много победи през всички тези години — зарея се в спомените си Оливър и поразхлаби шалчето си. Той знаеше, че годините му даваха правото от време на време да изпада във философски настроения, особено пък пред Джеймс, който беше млад и неопитен. Във всеки случай, да побеждаваш беше по-добре, отколкото да философстваш. А пък да правиш и двете, беше най-хубавото, което човек можеше да си пожелае. — Ти, разбира се, знаеш, че конефермата „Уорфийлд“ съществува още от началото на осемнадесети век, когато моят дядо е положил началото й. Когато той слязъл от парахода от Бристол, цялата му собственост представлявала един състезателен кон, а самият той бил мършав като щека от това, че изповръщал дори и червата си през дългото пътуване. Но пък преливал от младежки оптимизъм. — Оливър Уорфийлд отпи голяма глътка и въздъхна. — И така от баща на син, от баща на син… Само какво чистокръвно мъжкарско родословие, нали?
— Никога преди не бях чувал за хора да се казва „чистокръвно мъжкарско родословие“.
— Все едно, само аз се изложих. Единственото, което можах да направя, е да развъдя дъщери. Три проклети женски. Само това стига, за да ревне човек.
— Но пък си ги направил стабилни и благонадеждни — като кралските кобили на Чарлз Втори.
— Не, не са чак толкова ценни, колкото тези кобили от епохата на Реставрацията.
— Може пък това да е началото на чистокръвно женско родословие, а?
— Едва ли. Пък и каква полза има от момичетата? Те се омъжват, напускат те, променят имената си и наплодяват… бебета, не коне. Не че се оплаквам. Тъкмо това и трябва да направят. Но погледни ги моите щерки! От трите само една има съпруг, а старият Бреймън, Джеймс, е по-дърт и от мене самия. Виждал ли си някога ония негови мършави крака и огромния му търбух? Той като че ли е по-съсухрен и от двегодишен картоф. Тогава аз само неодобрително поклатих глава и казах на Нелда, че е глупачка. Майка й обаче ми заяви да си гледам моята работа, това били конете, а не да се бъркам. Старият Бреймън е богат, няма спор. Но какво тогава може да направи бащата, Джеймс?
— Нелда изглежда щастлива — най-чистосърдечно излъга Джеймс. — Днес я видях. Не се тормози за това, вече е свършено. Радвай се на живота, Оливър. Радвай се на твоите болки и болежки. Ще се появи и някой друг зет. Гленда е красива, с добра зестра и мъжете се тълпят около нея. За какво се притесняваш?
— Нали трябва да мисля и за Джеси…
— Защо? — Джеймс отпи глътка бордо. Чашите бяха стари и нащърбени, но от добро качество. Някога сигурно бяха украсявали голяма и разкошна маса. Дали госпожа Уорфийлд не ги мислеше за отдавна изхвърлени на боклука? — Тя ще надрасне своите глупости. Ще й се прииска да стане съпруга и майка, просто й дай малко време.
— Бедното дете. Тя трябваше да се роди момче. Джеси е точно като мен, толкова е горда, неуморна и твърдоглава. Даже и червената ми коса е взела. Що се отнася до тия лунички по носа, е, госпожа Уорфийлд твърди, че аз съм виновен за тях, защото съм бил оставял Джеси да дивее като жребче в полето още от съвсем мъничко дете.
Джеймс се умълча. И двамата с Оливър знаеха, че една жена не бива да има лунички. Нито пък напукани устни.
Оливър Уорфийлд смръщи дебелите си рижави вежди:
— Джеси не иска да се омъжва. Каза ми го само преди седмица.
Гостенинът му се умълча още повече. Погледна към почти празната бутилка бордо и му се прииска да беше донесъл две.
— Тя каза, че всички мъже са егоистични, късогледи свини.
— Това вече е прекалено, дори и от устата на Джеси.
— Джеси никога не се е старала да се въздържа. Освен спрямо конете, може би.
— Никога не съм смятал, че съм късоглед.
— Ти си млад и естествено, че си късоглед. Нали тъкмо затова Нелда се омъжи за стария Бреймън. Просто й омръзна да те чака. Но това вече е без значение. Бреймън има повече нари, отколкото аз или ти някога можем да спечелим през целия си живот. Само внимавай да не станеш любовник на Нелда. Да, да, Джеймс, аз научавам доста неща. Знам например, че Нелда би искала да си хване някой як и жизнен любовник в леглото, и при това ти си този, когото тя желае. Но какво да направя с Джеси? Точно така, сипи ми още малко бордо. Хубави вина имаш в избата си, Джеймс. По дяволите! Струва ми се, че вече ще трябва да искаме от победения да носи по две бутилки. Ето че тази вечер една не ни е достатъчна. Казвал ли съм ти, че госпожа Уорфийлд обвинява мен за Джеси? Твърди, че не приличала на жена и че аз съм я направил такава. Това, че съм й позволявал да язди по мъжки и да носи мъжки бричове, нямало да я доведе до нищо добро. Непрекъснато ми говори, че съм отнемал женствеността на Джеси. Джеси пък казва, че женствеността била нещо отегчително и че полите били прекалено стегнати. Не искала да ситни превзето насам-натам в обувки, които израняват краката й. Не искала да се държи с мъжете така, сякаш са умни и привлекателни, каквито те изобщо не били. Твърди, че когато се оженят, мъжете затлъстяват и се оригват на масата. Казва, че са тъпанари и че дори не могат да яздят. Не знам какво точно има предвид е всичко това, но такива са й думите. Тя обаче е дяволски добра ездачка, моята Джеси. А пък виж, Гленда е една истинска красавица за теб, съвършената жена. Не си ли съгласен, Джеймс?