Джеймс отпъна още една глътка бордо. Не познаваше Гленда добре, но ако съдеше но болезненото отегчение в очите на Ърсюла, когато се срещаше с нея, тя сигурно беше точно толкова разглезена, колкото и прекрасната й сестра. Джеси поне не беше разглезена хлапачка. Беше си чисто и просто една хлапачка. Що се отнасяше до Гленда, тя свиреше на арфа и рецитираше стихове, които сама пишеше. На него специално му беше спестила поезията, но пък му се бе налагало да слуша арфата.
— Всеки мъж би бил щастлив със съпруга като Гленда.
Джеймс изсумтя. Гленда беше дребна и закръглена, с прекрасен бюст, който разголваше много по-свободно, отколкото което и да било друго момиче от неговите познати. От време на време тя фъфлеше глезено като малко дете и това беше редовен повод за клюки из целия Балтимор. Освен това имаше смущаващия навик да гледа втренчено право в чатала на някой мъж. На него веднъж вече му се беше налагало да се скрие зад саксия с палма, когато на едно парти предната година тя го беше зяпнала там.
Той гаврътна наведнъж остатъка от своето бордо. Сладкото, тежко вино пасваше идеално на стомаха му.
— Тук съм, за да ти дам възможност злорадо да се насладиш на победата си, Оливър, а не да те слушам как се опитваш да ме ожениш за някое от останалите ти две отрочета.
— Така е, но един мъж трябва да мисли и за бъдещето. Ако се ожениш за Гленда, ти ще обединиш развъдника за разплодни и състезателни коне „Уорфийлд“ с твоята собствена конеферма „Маратон“. Няма да сбъркаш, Джеймс. Колко голям е развъдникът ти в Англия?
— „Кандълторп“ е малък, на половината на „Маратон“. Граф Родърмир, който притежава…
— Знам всичко за Хоксберите, Джеймс. Тяхна е една от най-добрите конеферми в цяла северна Англия. Чух, че Филип Хоксбъри се бил оженил за шотландско момиче, което било истинска магьосница с конете.
— Да, Франсис е удивително свестен човек. Отношението й към конете е поразително. Те наглеждат работите в моята конеферма заедно със Зигмунд, главния ми конегледач, когато идвам в Америка. Бащата на Соубър Джон е Екстаз от конюшните на Родърмир, който пък е пряк потомък на Годолфин Арабиан.
— Продай ми Соубър Джон.
— Забрави за това, Оливър.
— Сигурно бих могъл да го направя — отвърна Оливър, — но не смятам да те оставя на мира. Дори може да изпратя някое от моите момичета да те поразмекне малко.
— Само не и Джеси. Тя може да ми забие нож между ребрата така спокойно, както си ме гледа. — Джеймс опъна дългите си крака напред и ги кръстоса. После затвори очи и скръсти ръце на гърдите си. Накрая каза: — Ти никога повече няма да ме биеш, Оливър.
— И как стигна до тоя извод, момче?
— Ще разбереш, старче, ще разбереш. — Той отвори очи и подаде празната си чаша.
Оливър Уорфийлд изсумтя със смях и наля последните няколко капки в чашата на Джеймс.
Чу се пукот от счупване на дърво, писък и тъп удар от падане.
Още в същия миг двамата мъже скочиха на крака и изтичаха до вратата на стаята. Втурнаха се през нея, но в следващия момент се заковаха на място.
— Какво става, по дяволите? — Оливър Уорфийлд се беше вторачил в дъщеря си. Облечена като момче, натъпкала червената си коса под вълнено кепе, тя лежеше просната по гръб, с разперени ръце и крака, точно пред вратата, в една хранилка, пълна, за щастие, със сено.
— Джеси! Какво, за Бога, се е случило? Жива ли си, момиче? Да нямаш нещо счупено? Отговори ми.
Чу се само слабо, неясно стенание.
Джеймс просто я гледаше. Той беше наясно с това, че тя е в пълно съзнание, защото клепачите й потрепваха, затова само каза: