Струва ми се, че никога не бях срещала толкова щедър и тъй умен човек. Понеже бях вече задлъжняла на съседите си търговци, авансът щеше много да ме улесни. Но все пак имаше нещо неестествено в тази сделка, което ме накара да пожелая да узная малко повече, преди да реша окончателно.
— Мога ли да попитам къде живеете, господине? — казах аз.
— В Хампшир. Чудесна околност. В замъка Копър Бийч. На пет мили от Уинчестър. Околността е великолепна, драга ми млада госпожице, а също и старият замък е чудесен.
— А длъжността ми, господине? Желая да зная каква ще бъде тя.
— Едно дете — един шестгодишен палавник. Само да можете да го видите как убива буболечки с пантофа си: Пляс! Пляс! Пляс! Три падат, преди да мигнете.
Смеейки се, той се облегна на стола.
— Аз бях малко изненадана поради странния характер на игрите на детето, но смехът на бащата ме накара да помисля, че навярно се шегува.
— Единствената ми длъжност тогава — казах аз — ще бъде да се грижа за това дете, нали?
— Не, не само това, млада госпожице — рече той. — Длъжността ви ще бъде, както вече се досещате, да изпълнявате някои малки заповеди на жена ми и се подразбира, че те ще бъдат от такъв характер, щото всяка почтена дама би ги изпълнила. Намирате ли, че ще е трудно, а?
— Ще бъда щастлива, ако мога да ви бъда полезна.
— Точно тъй. Сега за дрехите например. Ние сме честни хора, знаете — малко капризни, но добри. Ако ви дадем да носите определена дреха, бихте ли се противопоставили на тая наша малка прищявка?
— Не — казах аз, доста изненадана от думите му.
— Или да седнете тук, да седнете там. Не бихте имали нищо против, нали?
— О, не.
— Или да си отрежете косата, преди да дойдете при нас?
— Не можах да повярвам на ушите си. Както навярно сте забелязали, господин Холмс, косата ми е красива, а цветът й е кестеняв. Смятах, че е доста артистична. Не можех да си представя, че бих могла да се разделя с нея.
— Страхувам се, че това е съвсем невъзможно — отвърнах аз.
Той нетърпеливо ме наблюдаваше с малките си очи и когато заговори, забелязах, че по лицето му мина сянка.
— Но това е доста важно — каза той. — Това е един малък каприз на жена ми, а знаете, госпожице, че женските капризи трябва да се изпълняват. И тъй, вие не желаете да си отрежете косата?
— Не, господине, наистина не мога — отговорих аз твърдо.
— Е, много добре. Тогава това разрешава въпроса. Жалко, защото във всяко друго отношение вие така добре подхождате. В такъв случай, госпожице Стопър, бих желал да видя някоя друга от вашите дами.
През всичкото време директорката бе погълната от книжата си и не обели дума, но сега ме изгледа с такова недоволство, та аз разбрах, че с моя отказ тя бе изгубила хубава комисионна.
— Желаете ли името ви да остане в списъка? — попита тя.
— Ако обичате, госпожице Стопър.
— Наистина това ще бъде безполезно, щом така лекомислено се отказвате от такова добро място — каза тя гневно. — Едва ли бихме могли да ви намерим нещо по-добро. Сбогом, госпожице Хънтър.
Тя натисна един звънец на масата и прислужникът ме изведе.
— И тъй, господин Холмс, когато се върнах в квартирата си и в шкафа намерих твърде малко провизии и две-три разписки на масата, започнах да се питам дали не съм постъпила много глупаво. Въпреки всичко, ако тези хора имаха странни прищевки и очакваха да върша необикновени работи, поне заплащаха за тая своя ексцентричност. Много малко гувернантки в Англия получават 100 лири годишно. Освен това, за какво ми беше тая коса? Мнозина изглеждат по-добре с къси коси. Може би и аз щях да бъда сред тях. На следния, ден бях склонна да мисля, че съм направила грешка, а на последващия бях сигурна в това. Бях почти победила гордостта си, когато се завърнах в агенцията да питам дали мястото е още свободно, но там ме чакаше едно писмо от същия онзи господин. То е тук и аз ще ви го прочета:
„Замъка Копър Бийч, близо до Уинчестър Драга госпожице Хънтър,
Госпожица Стопър бе любезна да ми даде вашия адрес и аз ви пиша оттук, за да ви питам дали не сте променили решението си. Жена ми твърде много желае да дойдете, понеже е много доволна от описанието, което й дадох за вас. Съгласни сме да ви плащаме по 30 лири за тримесечие или 120 лири годишно, за да ви обезщетим за малкото неудобство, което ще ви причинят прищевките ни. Пък и последните не са твърде големи. Жена ми особено харесва електриков цвят и би желала само сутрин да носите подобна рокля вкъщи. Няма да е необходимо обаче да правите разноски, за да си купите такава, тъй като ние имаме една рокля, която принадлежи на дъщеря ми Алис (тя сега е във Филаделфия) и предполагам, че ще ви отива много добре.