— Първоначално си помислихме, че са млади мъже — добави Карю — защото носеха на краката си нещо, подобно на бричове. Но когато се загледахме по-внимателно, забелязахме, че всички са с дълги коси, спуснати по гърбовете. Всички бяха жени, при това доста красиви.
— Ние с Джон… — обади се Далъм, хвърляйки смутен поглед към Карю — знаехме, че не трябва да гледаме. Даже пазачът ни се ядоса, че се взираме твърде дълго — започна да тропа ядосано с крак, за да ни накара да се отдръпнем. Но не можехме. Стояхме и зяпахме като омагьосани.
— А жените видяха ли ви?
— Не. Решетката беше твърде малка. Но ние ги гледахме доста дълго. Бяха много млади, повечето от тях все още момичета. Никога до този момент не бях виждал толкова красива гледка, секретарю Пиндар!
Томас Далъм отново замълча, прочисти гърлото си и продължи:
— Но онова, което Джон иска от мен да ви кажа, е следното, сър. Сред всички тези жени имаше една, която се отличаваше видимо от останалите. Забелязах я, защото беше много бяла, докато всички останали бяха тъмни. Нейната коса не висеше на гърба й, а беше вдигната на кок върху главата й, поддържан от наниз от перли. Изглеждаше малко по-стара от останалите и доста по-богато облечена, със скъпоценни камъни на ушите и на гърдите й. Но всъщност кожата й беше онова, което привлече най-много вниманието ни — най-красивата кожа на света, бяла и лъчиста като луната! Джон сграбчи ръката ми и аз го чух да прошепва: „Бог да ни е на помощ, Том! Това е Силия! Силия Лампри!“. И това е всичко, което знам по въпроса.
Когато Далъм излезе, продължително мълчание изпълни стаята. От другата страна на кепенците се чуваше гърленото гукане на гълъбите под стрехите — звук, който би бил нелеп насред английски летен следобед, както му хрумна най-неочаквано на Пиндар. Не беше стъпвал в Англия от… Колко години бяха минали? Осемнайсет години, откакто бе напуснал родината си. Първо бе заминал за Венеция като представител на търговеца Парвиш, а след това бе продължил като самостоятелен търговец за Леванта9. Бутна прозореца, отвори го и се загледа в Златния рог и в седемте хълма на древния град, които се извисяваха отвъд.
— Това си беше цяла реч за човек от Ланкашир — изрече накрая.
— Казах ти, човекът е словоохотлив.
Пол приседна на перваза на прозореца. В сравнение с бунтарското излъчване на Карю той изглеждаше доста по-сериозен. Облечен в обичайното си черно, Пиндар бе едновременно елегантен и добре сложен. Прокара ръка през тъмната си коса, разкривайки единственото украшение по себе си — един златен пръстен, който пронизваше едното му ухо.
— Силия е мъртва — заговори накрая, все така с гръб към Карю. Извади от джоба си странен кръгъл предмет, изработен от позлатен месинг, по размери и форма почти колкото джобен часовник, и започна разсеяно да го върти между пръстите си. — При корабокрушение. Потънала. Преди близо две години. В грешка си, Джон. Невъзможно е да си я видял, чуваш ли ме? Напълно невъзможно!
Карю не отговори.
Пръстите на Пол се заиграха с металното капаче и палецът му го отвори, разкривайки металните дискове вътре. Единият от тях бе на вид като миниатюрен слънчев часовник и той го насочи напред, като че ли отчиташе нещо.
— С твоя компендиум може и да откриваш много неща, но Силия няма да я намериш по този начин — отбеляза кисело Джон.
Пол рязко скочи на крака и когато се изправи, се оказа с половин глава по-висок от Джон.
— Никой мъж няма право да гледа в харема на султана! Никой мъж — нито турчин, а още по-малко християнин или евреин — е успявал да надзърне вътре! А ти, ти, който си тук от пет минути и си бил там само веднъж, очакваш от мен да повярвам, че си надникнал? О, не, Джон! Това е твърде много дори и по твоите стандарти!
— На мен просто ми се случват разни неща, знаеш как е — сви спокойно рамене Карю. — Съжалявам. Представям си какъв шок е тази новина за теб — прокара замислено пръст по белега си. — След всичкото това време… Знам как се чувстваш.
— Не, не знаеш! — извика Пол. — Нямаш никаква представа как се чувствам! Никой не знае как се чувствам! — затвори с трясък уреда си. — Най-малко ти!
9
Под това име още от Средновековието се разбират земите край Източното Средиземноморие. — Б.р.