— Да, ваше величество!? — запелтечи хваната неподготвена първата й прислужница и се изчерви.
— Какво? Ти да не би да спиш, момиче? — валиде говореше меко, както винаги, но в гласа й се усети такъв хлад, че дланите на младата жена изстинаха и се изпотиха, а кръвта забушува в ушите й.
— Не, ваше величество.
— Тогава кафето ми. Ако бъдеш така добра, разбира се.
Пристъпвайки тихо и безшумно, личните прислужници на валиде султан се плъзнаха през стаята, за да я обслужат.
Въпреки че слънцето вече се бе издигнало напълно, светлината му никога не успяваше да стигне достатъчно навътре в покоите на валиде. Разположени в самия център на Къщата на щастието — личните покои на султана, тези стаи бяха вътрешни, а не външни. Стаите на жените, по-големите апартаменти на любимите наложници на султана, та дори личните покои на самия султан бяха до една свързани със стаите на валиде. Никой, дори фаворитката на султана, хасеки султан не би могла да влезе или да излезе, без да мине през царството на валиде султан.
С изключение на личните покои на султана, покоите на валиде бяха най-големите в сарая. Сенчестите им дълбини, изпълнени със синя и зелена светлина, бяха хладни през лятото, но през зимата трябваше да бъдат затопляни с мангали и кожи. Движейки се в познатия си танц, жените приличаха на малък пасаж сребристи рибки, носещи се през дълбините.
Само след секунди пред Сафийе беше поставен меден поднос с дървени сгъваеми крачета, под който беше пъхнат миниатюрен мангал със сандалово дърво. Първата й прислужница коленичи пред нея и й поднесе малка купа, а втората бавно започна да налива розова вода от елегантна кристална гарафа, само навлажнявайки крайчетата на пръстите на валиде. После, оттегляйки се безшумно, те бяха заменени от третата прислужница, която също коленичи и й поднесе бродирана кърпичка, за да подсуши ръцете си. След това й поднесоха кафето. Коленичейки отново пред нея, едната подаде миниатюрна чашка, инкрустирана със скъпоценни камъни, втората наля кафето, третата внимателно постави на масата втори меден поднос с нарове, кайсии и смокини, подредени върху легло от захаросани розови листенца, докато четвъртата донесе нови салфетки.
Сафийе започна да пие кафето си бавно и усети как тялото й започва да се отпуска. В крайна сметка не забеляза никакви признаци за изнервеност от страна на прислужниците, които бяха първият и най-сигурен показател за наличие на нови слухове из харема. Беше невероятен късмет, че повечето от жените и евнусите все още се намираха из летните дворци на султана. Самият султан бе решил да се върне неочаквано за една нощ и само тя бе дошла с него, заедно с шепа от най-старшите жени. Ако Къщата на щастието беше пълна, нямаше да има никаква възможност да скрие събитията от изминалата нощ. Лоялността на Есперанца и Гюлбахар, единствените други, които бяха с нея, изобщо не подлежеше на съмнение. И въпреки това беше добра идея да ги накара да постоят прави — опитът й показваше, че това винаги е отличен тест за изнервеност. Първата й прислужница беше малко стресната, разбира се, но тя открай време си беше такава, особено след като управителката на харема беше открила любовните й писма от евнуха Зюмбюл — някаква нещастна любовна връзка, за която момичето все още си вярваше, че пази в пълна тайна.
— Никога не действай прибързано! — й бе казала веднъж Нурбану. — И никога не забравяй, че знанието е власт!
„Грешиш, карийе Михримах! — каза си Сафийе. — Това може и да е късмет, както казваш ти — мислено тя се приведе и целуна Михримах по бузата, — но кога това ме е спирало да знам какво точно трябва да направя?“
— Сега ме чуйте всички! — отсече Сафийе, след като пресуши чашката си с кафе и я постави в чинийката й. — Изпратих за няколко дни Хасан ага, нашия главен черен евнух, до Едирне14, за да се погрижи за някои мои дела! — обяви. Това беше много повече информация, отколкото някога бе представяла пред своите прислужници. Дали няма да го помислят за странно? Но после реши, че рискът си струва. — Гюлбахар, ти остани при мен. Трябваш ми да занесеш някои съобщения. Останалите вървете — и направи знак с ръка, за да ги освободи. — И, Айше…
— Да, ваше величество?
— Доведи ми приятелката си, другото ново момиче, забравих й името…
— Да не би да имате предвид Кая, ваше величество?
— Точно тя. Изчакайте отвън с нея, докато Гюлбахар не дойде за вас. А дотогава не пускайте никого тук!