— Кадън! — постепенно Силия си даде сметка, че помощницата се опитва да й каже нещо. Момичето държеше с две ръце напитката, която бе донесла по-рано, но която бе останала на подноса. Но Силия нямаше желание нито да яде, нито да пие.
— Не! — поклати глава тя.
— Да, господарке, да! — за първи път момичето се осмели да погледне Силия в очите. Личицето й беше дребно и изострено, но очите й се стрелкаха неспокойно от Силия към карийе Лала, която стоеше с гръб към тях и заключваше пособията си. Дори и упоена, Силия долови страха в лицето на момичето, почти го усети по кожата й. — Моля те, кадън, пий! — повтори девойчето с треперещ глас.
Макар и бавно, Силия надигна малката купичка към устните си. Напитката беше изстинала, затова тя успя да я изпие на три глътки. Забеляза, че и това питие оставяше някаква необичайна горчивина в устата след изпиването, точно както бонбончето, което й беше дала старицата.
Следвана плътно от карийе Лала и помощницата й, Силия излезе от хамама и прекоси двора на валиде султан. На прага се поколеба. А после, за първи път, откакто бе докарана в двореца, установи, че прекрачва прага на Къщата на щастието. Тиха, фалшива нотка на свобода пробяга по гръбнака й.
Ала тя не беше свободна. Хасан ага — самият началник на черните евнуси (чиято съдба, макар той още да не го знаеше, беше точно толкова в ръцете на Бога, колкото и съдбата на Силия) и четирима други евнуси я чакаха на прага, за да я ескортират до покоите на султана.
Евнуси! Силия ги загледа с леко отвращение. Дори и след няколкото месеца в харема все още не беше свикнала с тези аморфни създания, с техните отпуснати кореми, призрачните им, пискливи гласове. Спомни си как някога, докато с баща й се разхождаха по Пиаца Сан Марко във Венеция, зърнаха един такъв. Евнухът беше част от търговска делегация, изпратена от турския султан. Макар че носеше ярките дълги роби на наложената си със сила нова родина, той беше бял мъж и в продължение на дните, докато делегацията беше там, се бе превърнал в чудо в този град на чудесата — чедо, което спокойно съперничеше на циганите, които яздеха прави върху конете си, или на кавказките борци, та дори и на по чудо говорещото изображение на Дева Мария, което се намираше над прага на църквата „Сан Бернардо“ — най-популярните забавления в Серенисима17 през онова лято.
Но тогава тя беше малко момиченце, толкова малка, че баща й все още я вдигаше на раменете си.
— Виж, този е кастрираният! — й беше казал баща й, макар че тогава тя не беше особено наясно какво означава това. Спомняше си грубата ласка на брадата на баща си, докато обгръщаше с ръце врата му, и първата й среща с едно странно, безкосмено създание, чието меко женско лице примигваше приятелски изпод гънките на тюрбана.
Но в евнусите, които охраняваха Къщата на щастието, нямаше нищо приятелско. Още от самото начало те винаги се бяха стрували на Силия като същества от друг свят с техните тежки тела и кървясалите им очи, с изумително черните им кожи, които сякаш бяха погълнали цялата светлина наоколо; същества, които се движеха неусетно по сумрачните коридори около женското крило, точно толкова реални и точно толкова плашещи, колкото духовете, за които старите черни прислужници разправяха, че се спотайват в сенките на двореца през нощта.
Но както можеше да се очаква, Анета, която през първите седмици след пристигането им в двореца беше изпратена да работи в крилото на евнусите, изобщо не можеше да разбере страха на Силия.
— Мъже без колионе! — обичаше да казва, слагайки възмутено ръце на кръста си. — И с какви имена само, моля ти се! Зюмбюл, Невен, Роза… Пфу! — допълваше презрително. — Как изобщо можеш да се страхуваш от тях?!
Но от Хасан ага дори и тя се страхуваше.
— Прилича на танцуващата мечка, която веднъж беше дошла в Рагуса — й бе пошепнала Анета, когато го бяха зърнали за първи път. — Виж му бузите само! Като два пудинга! Та старата ми игуменка имаше повече косми по брадата си, отколкото той! И тези дребни червени очички! Майко Божия, този са го избрали на място! Грозен е точно колкото носорозите на папата!
17
Серенисима — името, с което често са наричали по онова време Венеция. Означава „пресветлата“. — Б.пр.