— А предметите, които държат птиците или които висят? И в тях ли има някакъв смисъл? — запитах, все още смаян от неочакваното разкритие.
— Скъпи ми братко, всичко, абсолютно всичко има смисъл. В тия времена всеки господар, всеки херцог или кардинал трябва да се пази толкова, че действията му, творбите на изкуството, за които плаща, или писанията, които пази, крият много неща за него.
Абатът завърши фразата с тайнствена усмивка.
Сега беше мой ред:
— А вие? — рекох през зъби. — И вие ли криете нещо?
Бандело ме погледна с все същото иронично изражение. Погали идеалното обръсната си тонзура и разсеяно оправи косите си.
— Един абат също има своите тайни наистина.
— И би ги скрил в една вече построена църква? — продължих да упорствам.
— О! — възкликна той. — Това би било твърде лесно. Първо бих преброил всичко: стени, прозорци, кули, камбани… Числото е най-важното нещо! След това, когато църквата е сведена до числа, ще потърся кои от тях могат да се съчетаят с букви или с подходящите думи. И ще ги сравня както по броя на буквите, образуващи думата, така и по стойността на тази дума, когато се редуцира отново до числа.
— Това е гематрия, отче! Тайната наука на евреите!
— Наистина е гематрия. Но не бива да презираме това знание, както искате да внушите вие с възмущението си. Исус е евреин и на времето е учил гематрия. Как иначе щяхме да знаем, че Авраам и Милосърдие са думи с еднаква числена стойност? Или че сборът от буквите, на еврейски, от стълбата на Яков и Синайската планина е сто и трийсет, което ни показва, че това са места за възкачване на небето, посочени от Бог?
— Значи — прекъснах го аз, — ако трябва да скриете името си, Виченцо, в църквата „Санта Мария“, ще изберете някоя особеност на храма, сборът, от чиито букви е седем, като седемте букви на името ви.
— Точно така.
— Като например… седем прозореца? Седем oculosl.
— Това е добро решение. Въпреки че аз бих избрал някоя от фреските в църквата. При тях можеш да използваш повече нюанси, отколкото при обикновеното изброяване на прозорци. Колкото повече елементи събереш в едно пространство, толкова по-голяма гъвкавост предаваш на изкуството на паметта. А в интерес на истината фасадата на „Санта Мария“ е доста семпла за това.
— Наистина ли смятате така?
— Разбира се. Освен това седем е число, което дава повод за много интерпретации. В Библията прибягват непрекъснато до него. Не би ми хрумнало да избера едно толкова многозначно число, за да замаскирам името си.
Бандело изглеждаше искрен.
— Нека се договорим — добави изненадващо той, — аз ще ви поверя загадката, над която работи сега нашата общност, а вие ще ми поверите вашата. Сигурен съм, че можем взаимно да си помогнем.
И естествено, аз се съгласих.
18.
Доволен, абатът ме помоли да го последвам до другия край на манастира. Искал да ми покаже нещо.
Прекосихме с бързи крачки централния олтар, подминахме мястото на църковния хор и вътрешната галерия, където довършваха украсата за траурната церемония на дона Беатриче, и поехме по дългия коридор, който водеше към Двора на мъртвите. Манастирът беше мрачно място; с изтъркани тухлени стени и гранитни колони, подредени в съвършена хармония по дължината на коридорите с облицован под. На път към тайнственото място брат Виченцо направи знак на отец Бенедето, едноокия писар, който се суетеше под аркадите, както винаги без посока, вперил невиждащ поглед в някакъв непознат за мен молитвеник.
— Тъй значи? — изръмжа той като видя, че абатът го вика. Пак ли отивате при opus diaboli20! По-добре да я бяхте погребали под дебел слой вар!
— Моля ви, братко! Трябва да дойдете с нас — нареди му абатът. — Нашият гост би искал да му разкажем някои истории за това място, а няма по-подходящ от вас да го стори. Най-дълго сте живели в тази общност. Преди още да вдигнат стените на този дом.
— Истории, а?
Щом старецът забеляза интереса ми, единственото му око проблесна от вълнение. Бях омагьосан от този човек, който сякаш изпитваше наслада, показвайки на света обезобразеното си лице, горд с раната, останала му от липсващото око.
— Вярно е, в този дом се разправят много истории. Значи не знаете защо наричаме това място Двор на мъртвите? — запита ме той, присъединявайки се към нас. — Много просто: защото тук погребваме нашите монаси, за да ги върнем в пръстта, от която са дошли на тоя свят. И нали знаете — без почести и възпоминателни плочи. Без суета. Само с одеждите на ордена ни. Ще дойде ден, когато целият двор ще бъде осеян с кости.