— Но Леонардо не е ли…
— Еретик ли? — прекъсна ме той. — Не, разбира се. На пръв поглед не изглежда такъв. Не може и муха да убие, по цял ден ходи замислен или записва нещо в бележниците си и създава впечатлението, че е мъдър мъж. Но съм сигурен, че маестрото не е добър християнин.
— Може ли да ви попитам нещо?
Абатът кимна.
— Вярно ли е, че сте наредили да бъде събрана колкото може повече информация за миналото на Леонардо? Защо никога не сте му вярвали? Братът библиотекар ме осведоми.
— Ще ви кажа, това стана точно след като ни предизвика. Нали разбирате, бяхме принудени да разучим миналото му, за да знаем с какъв човек си имаме работа. И вие бихте направили същото, ако бе предизвикал Светата инквизиция.
— Предполагам.
— Истината е, че възложих на брат Алесандро да се запознае с творчеството му, за да можем, ако се наложи, да го изпреварим. И така узнахме, че францисканците в Милано вече са имали сериозни проблеми с маестро Леонардо. Изглежда, че за да събере материал за картините си, той е използвал езически източници, въвеждайки добрите християни в тежка заблуда.
— Брат Алесандро ми спомена за това, както и за една еретична книга на някой си брат Амадеу.
— Apocalipsis Nova.
— Точно така.
— Но тази книга е само едно от многото неща, които е открил. Нищо ли не ви каза за чудатостите на Леонардо по отношение на някои библейски сцени?
— Чудатости ли?
— Много е показателно. До ден днешен не сме открили нито една творба на Леонардо, в която да има разпятие. Нито една. Както и нито една, в която да е нарисувана сцена от Страстите Христови.
— Може би никога не са му поръчвали такова нещо.
— Не, отче Леире. По някаква тайнствена причина тосканецът избягва да рисува подобни библейски сцени. В началото мислехме, че може да е евреин, но по-късно разбрахме, че не е. Не спазваше нито нормите на шабата, нито другите еврейски обичаи.
— Тогава какво?
— Ами… мисля, че тези чудатости трябва да са свързани с проблема, който ни занимава.
— Кажете ми нещо повече за него. Брат Алесандро никога не е споменавал, че Леонардо ви е предизвикал.
— Библиотекаря го нямаше, когато това стана. А онези от общността, които знаем фактите, сме едва половин дузина братя.
— Слушам ви.
— Това стана преди близо две години, по време на една от визитите на добра воля, които дона Беатриче правеше на Леонардо. Маестрото беше вече нарисувал свети Тома от Тайната вечеря. Беше го представил като брадат мъж, вдигнал показалец към небето, близо до Исус.
— Предполагам, че това е пръстът, който той ще сложи после в раната на вече възкръсналия Христос, нали?
— Така реших и аз и така го представих на нейно величество, херцогиня д’Есте. Но Леонардо се изсмя на това тълкувание. Каза, че ние, монасите, нямаме никаква представа за символите и че ако искал, можел да нарисува тук и сцена със самия Мохамед, без никой от нас да разбере.
— Така ли каза?
— Дона Беатриче и маестрото се разсмяха, а на нас ни се стори обидно. Но какво можехме да направим? Да се караме със съпругата на Мавъра и с любимия му художник ли? Ако го бяхме сторили, Леонардо непременно щеше да ни обвини за забавянето на работата му по Тайната вечеря.
Абатът продължи:
— Всъщност аз го предизвиках. Исках да му покажа, че не съм такъв невежа в тълкуването на символи, както твърдеше, но нагазих в област, в която изобщо не трябваше да навлизам.
— Какво имате предвид, отче?
— По онова време посещавах често двореца Рокета. Трябваше да докладвам на херцога как върви ремонтът в „Санта Мария“. И доста често заварвах дона Беатриче да играе някаква игра на карти в тронната зала. Щампите върху тях бяха странни, крещящи, в ярки цветове. Имаше рисунки на обесени хора, на жени със звезда в ръката, на фавни, папи, ангели с превързани очи, дяволи… Скоро разбрах, че тези карти били старо наследство на фамилията. Били рисувани от някогашния херцог на Милано, Филип Мария Висконти, с помощта на кондотиера21 Франческо Сфорца към 1441 година. А по-късно, когато той взел властта в херцогството, подарил това тесте на синовете си и едно копие попаднало в ръцете на Лудовико Мавъра.
— И какво стана?
— Ще видите. На една от тези карти имаше жена, облечена като францисканка, която държеше в ръка затворена книга. Направи ми силно впечатление, защото сутаната, която носеше, беше мъжка. А освен това изглеждаше бременна. Представяте ли си? Бременна жена с дреха на францисканец? Приличаше на подигравка. И така, не знам защо си спомних за тази карта по време на препирнята с Леонардо и рекох гордо: „Знам какво означава картата с францисканката“. Спомням си, че дона Беатриче стана много сериозна. „Какво можете да знаете вие?“, запита ядно тя. „Това е символ, предназначен за вас, херцогиньо“, отвърнах. Отговорът ми я заинтригува. „Францисканката е коронована жена, което значи, че има вашия висок сан. И е бременна. Което е знак, че и вие ще бъдете в това деликатно положение. Тази карта вещае какво ви отрежда съдбата.“