Те, както ме бе предупредил вече Бандело, използваха често ключа от столовата. Отваряха я преди всичко, за да размесват боите на маестрото и да поддържат в добро състояние инструментите му. Добре тогава: какво правеха в неделя тук, където предстоеше погребението на дона Беатриче, и то облечени официално? Как можеха да говорят така непринудено за брат Алесандро, и най-вече — да са така добре запознати с навиците му? И с какво право твърдяха, че бил изнервен? Заинтригуван, минах покрай тях по посока на стълбите към библиотеката, опитвайки се да не привличам много вниманието им.
Умът ми не преставаше да работи трескаво и да изстрелва въпроси: къде, за Бога, е бил библиотекарят снощи? Вярно ли е, че се е срещал с маестро Леонардо? И защо? Нали в разговорите ни бе критикувал открито маестрото? Нима сега е станал негов приятел?
Тръпки полазиха по гърба ми. За последен път бях говорил с брат Алесандро предния ден, надвечер. Беше положил всички усилия да ми покаже ръкописите, които Леонардо бе преглеждал в манастирската библиотека, а аз се мъчех да открия в тях затворената книга, която абатът беше видял върху картите на дона Беатриче. В интерес на истината дори за миг не бях доловил някаква промяна в настроението му. Донякъде ми бе дожаляло за него. Монахът, който ме беше посрещнал най-добре и който се грижеше за мен от първия миг на престоя ми в „Санта Мария“, да е от малцината, които не знаят какво се готви тук. Онзи следобед изпитах угризения и накрая му признах какво знам за Леонардо и за предизвикателството, скрито в Тайната вечеря. Дължах му го.
— Не трябва да говорите никога — предупредих го аз, — за това, което ще ви кажа…
Библиотекарят ме погледна учуден.
— Заклевате ли се?
— В Христос.
Кимнах доволен.
— Добре. Абатът смята, че синьор Леонардо е скрил тайно послание в стенописа в столовата.
— Тайно послание ли? В Тайната вечеря!
— Абатът подозира, че е нещо, което накърнява доктрината на Светата църква. Някакво верую, което синьор Леонардо спокойно може да е взел от книгите, които вие сте му дали.
— Коя? — разтревожи се той.
— Помислих, че може би вие знаете.
— Аз ли? Маестрото поръча много заглавия от библиотеката ни.
— Кои?
— Бяха толкова… — поколеба се той. — Не знам. Може да се е интересувал от De secretis artis et naturae operibus23.
— De secretis artis?
— Това е рядък францискански ръкопис. Ако не греша, сигурно е чул за него от брат Амадеу Португалски. Спомняте ли си го?
— Авторът на Apocalipsis Nova?
— Същият. В тази книга един английски монах на име Роджър Бейкън, прочут изобретател и писател, обвинен в ерес и затворен от Светата инквизиция, казва, че има дванайсет различни начина за укриване на послание в една творба на изкуството.
— Религиозен текст ли е?
— Не. По-скоро технически.
— И от коя друга книга може да се е вдъхновил? — настоях аз.
Брат Алесандро приглади брадичката си замислен. Не ми се стори изнервен, нито обезпокоен от въпросите ми. Беше както винаги услужлив, сякаш разкритията ми за Леонардо не го засягаха ни най-малко.
— Чакайте да помисля — промърмори той. — Може да е използвал житията на светците от брат Якопо да Вараце… Да. Там може да е намерил онуй, което търсите.
— В творбите на прочутия епископ на Генуа? — запитах изумен.
— Бил е такъв, наистина, преди повече от триста години.
— И какво общо има Да Вараце със скритото в Тайната вечеря послание?
— Ако подобно послание съществува, тези книги биха могли да съдържат ключа за тълкуването му — изпосталелият брат Алесандро притвори очи, сякаш се опитваше да се съсредоточи. Брат Якопо да Вараце, доминиканец като нас, е събрал от Изтока, доколкото е могъл, всякаква информация за житията на първите светци, както и за учениците на нашия Господ. Неговите разкрития въодушевиха маестро Леонардо. Вдигнах вежди в недоумение.
— От Изтока ли?
— Не се учудвайте, отец Леире — продължи той. — Подробностите в тази книга не са точно канонически.
— Така ли?
— Да. Църквата никога не би приела идеята за родството, каквото брат Якопо твърди, че има между Дванайсетимата апостоли. Знаете ли например, че Симон и Андрей са братя? Може би това обяснява факта, че Леонардо ги е нарисувал като близнаци в столовата.
— Наистина ли?
— А знаете ли, че Да Вараце твърди също, че мнозина са бъркали приживе Яков със самия Христос? И не сте ли видели колко много прилича той на Исус в Тайната вечеря!
23
Всъщност тази творба не е била отпечатана до 1542 година, когато парижанинът Клод Селестен решил да я набере с печатни букви. Преди това се е разпространявала в много тесни кръгове, винаги в ръкопис. Едно копие е съхранено в библиотеката на „Санта Мария деле Грацие“. — Б.а.