Мъжът, облечен в черен шаяк, се изчерви.
— Това, което казваш, е много мило, приятелю Леонардо. И все пак преживяваме най-лошия момент в борбата да си върнем мъдростта, която човечеството е изгубило през митичните времена на Златния век. Затуй дойдох при теб.
— За провал ли говориш? Ти?
— Вече знаеш на какво съм се посветил, откак преведох за стария Козимо творбите на Платон, нали?
— Разбира се. На старата ти идея за безсмъртието на душата! Всички ще славят името ти заради това откритие! Вече го виждам изписано със златни букви върху големи триумфални арки: «Марсилио Фичино, героят, върнал ни достойнството». Дори папата ще те обсипе с благословии!
Херувимът се засмя:
— Както винаги преувеличаваш, Леонардо.
— Така ли мислиш?
— Всъщност заслугата е на Питагор, на Сократ, на Платон и дори на Аристотел. Не моя. Аз само ги преведох на латински, за да могат всички да имат достъп до тази мъдрост.
— Но какво тогава те притеснява, Марсилио?
— Притеснява ме папата, маестро. Имам много причини да смятам, че той е наредил да убият Лоренцо де Медичи в катедралата. И съм сигурен, че подбудите му за това дръзко начинание не са само политически, но и религиозни.
Леонардо повдигна дебелите си вежди и не посмя да го прекъсне.
— От месеци живеем с това проклето interdictio28 в града. След покушението върху Медичите положението стана непоносимо. На църквите е забранено да отслужват тайнства и тържествени литургии, а най-лошото е, че този натиск ще продължи, докато не се предам…
— Ти? — подскочи гигантът. — Но какво общо имаш с това ти?
— Папата иска Академията да се откаже от притежанието на редица древни текстове и документи, в които се твърдят неща, противоречащи на доктрината на Рим. Със заговора срещу Лоренцо се целеше, освен всичко друго, те да бъдат иззети насила. В Рим са особено заинтересовани да ни отнемат апокрифните ръкописи на апостол Йоан, с които, както знаеш, разполагаме от известно време.
— Разбирам.
Моят маестро поглади брада, както винаги, когато се замислеше за нещо.
— И каква точно информация се страхуваш, че ще изгубиш, Марсилио? — запита той.
— В тези ръкописи, преписи на преписите на невидели бял свят редове от любимия апостол, се говори какво е станало с Дванайсетте след смъртта на Исус. Според тях управлението на първата, истинската Църква, никога не е било в ръцете на Петър, а на Яков. Представяш ли си? Легитимността на папската власт ще хвръкне във въздуха!
— И смяташ, че в Рим знаят за съществуването на тези документи и искат да ги притежават на всяка цена…
Херувимът кимна и добави още нещо:
— Текстовете на Йоан не са само това.
— Така ли?
— Там се казва, че освен Църквата на Яков сред учениците се заражда и друга секта, оглавена от Мария Магдалина и подкрепяна от самия Йоан.
Маестрото се намръщи, а мъжът в черен шаяк продължи:
— Според Йоан Магдалина винаги е била много близо до Исус. Дотолкова, че мнозина смятали, че точно тя трябва да продължи да проповядва учението му, а не шепата страхливи ученици, които се отрекли от Него в най-трудния момент…
— И защо ми казваш всичко това сега?
— Защото ти, Леонардо, си избран за пазител на това знание.
Благородният херувим си пое дъх, преди да продължи:
— Знам колко опасно е да пазиш тези текстове. Те могат да пратят всекиго на кладата. И все пак, преди да ги унищожиш, те моля да ги изучиш, да запомниш, каквото можеш за Църквата на Магдалина и Йоан, за която ти говоря, и при всеки удобен случай да отразяваш същината на тези нови евангелия в творбите си. Така ще се изпълни старата библейска повеля: който има, очи да гледа…
— …нека види.
Леонардо се усмихна. Не се замисли много-много. Още същия следобед обеща на херувима да се заеме с това наследство. Дори знам, че са се срещали отново и че мъжът в черен шаяк е предал на маестрото книги и ръкописи, които той после изучи много внимателно. По-късно, при така стеклите се събития — възкачването на отец Савонарола и падането на Медичите, — се преместихме в Милано на служба при херцога и започнахме да изпълняваме най-различни поръчки. Вече не се занимавахме с живопис, а с чертежи и с конструирането на бойни машини и приспособления за летене. Но тази тайна, това странно разкритие, на което присъствах в ателието на Леонардо, не ми излизаше от ума.“