— Прераждането не е християнска доктрина! — възмути се едноокият.
— Но е катарска — сряза го абатът. — Оставете го да говори, братко.
Матео си избърса очите и продължи:
— После… после каза, че макар монасите от този манастир да са верни на Църквата на Сатаната и да са последователи на един папа, който се кланя на древни богове, обещавал, че скоро този дом щял да се превърне в маяк, който ще покаже на света пътя към спасението.
— Така ли каза? — едноокият се намръщи. — И обясни ли защо?
— Не го притискайте, братко.
Послушникът се вкопчи отново в чичо си.
— Не е вярно, нали? — приплака той. — Не е вярно, че сме Църква на Сатаната.
— Разбира се, Матео. — Бандело го погали по главата. — Защо говориш така?
— Защото…, защото брат Джиберто се разгневи много като казах, че това не е вярно. Удари ми плесница и викна, че само когато ви изхвърлят от Вечерята и тя се отвори, за да могат всички да я съзерцават, истинската Църква ще блесне отново.
Все по-силен гняв обземаше абата.
— Ударил те е! — рече възмутен.
Матео не обърна внимание.
— Брат Джиберто каза, че колкото повече гледаме Тайната вечеря, толкова повече ще се приближаваме до неговата Църква. Че в стенописа на маестро Леонардо била скрита тайната на вечното спасение. Че затова и той, и брат Алесандро се съгласили да бъдат нарисувани заедно с Христос.
— Така ли каза?
— Да… — момчето сподави хлипа си. — Щом били нарисувани там, вече са получили Божията благодат.
Матео се взря в сериозните лица на двамата отци. Тогава едноокият му обясни: не само библиотекарят бил позирал за Юда. И други монаси, като Джиберто, се бяха съгласили да бъдат нарисувани като апостоли. Германецът бил въплъщение на Филип, да, но и Вартоломей, двамата Яковци и Андрей били с лицата на някои от монасите. Дори самият Бенедето склонил да бъде нарисуван като Тома. „В профил съм, за да не се вижда избоденото ми око“, обясни той.
Едноокият погали развълнувания Матео.
— Ти си смело момче — рече му. — Добре направи, като поиска да се махнем от онази зала. Злото може да ни докара дотам, че да си изгубим ума, както змията направи с Ева.
И сигурно се сети нещо за истинската самоличност на апостолите, защото почти, без да се усети зададе на Матео въпрос, който учуди дори самия абат:
— Преди малко каза, че знаеш кой всъщност е апостол Симон. От клисаря ли го чу?
Послушникът извърна поглед към празните пюпитри в скрипториума и кимна.
— Докато ме държеше гол там, високо, та всички да ме гледат, той разказа историята на един човек, живял преди Христа, който проповядвал безсмъртието на душата.
— Наистина ли?
— Каза, че този човек се учел от най-древните мъдреци на света. Той проповядвал и други неща, за постите, за молитвата и за студа.
— И какво точно каза? — настоя Бенедето.
— Че тези три неща ни помагат да напуснем тялото си, защото в него живеят всички грехове и гадости, и да се припознаем само в душата си… И каза още, че този мъж продължава все така да ни учи от Тайната вечеря, облечен в снежнобяло.
— Само един от тринайсетте е облечен така в стенописа заяви Бандело. — Това е Симон.
— И спомена ли името на този велик мъдрец? — настоя едноокият.
— Да. Нарече го Платон.
— Платон! — Бенедето подскочи. — Разбира се! Философът на дона Беатриче! Бюстът, който заповяда да й докарат от Флоренция, беше негов!…30
Абатът се почеса по слепоочията смаян:
— И защо Леонардо ще иска да се нарисува как слуша внимателно Платон, а не Христос?
— Но как? Още ли не сте разбрали, отче? Че то е повече от ясно! Леонардо ни показва в стенописа откъде черпи знанията си. Той, братко, е катар, също като брат Джиберто и брат Алесандро. Сам го казахте преди време. И имате право. Платон твърди, както и катарите по-късно, че истинското човешко познание се черпи направо от духовния свят, без посредници; без църкви и литургии. Това той нарича gnosis, отче, най-лошата от всички ереси.
— Как може да сте толкова сигурен? Само това доказателство не е достатъчно да го обвините в ерес.
— Така ли? А не виждате ли, че Леонардо се облича все в бяло, като Симон в Тайната вечеря! Не знаете ли, че не яде месо и изповядва безбрачието? Или сте чували за някоя жена край него?
— И ние се обличаме в бяло и постим, отче Бенедето. А освен това за Леонардо се говори, че харесвал мъжете и не бил чак такъв въздържател, какъвто твърдите — заяви брат Виченцо пред смаяния поглед на малкия Матео.
— Говори се! И кой говори, братко абат? Това са само приказки. Леонардо е самотник. Пази се като от чума от възможността да се свърже с някого. Обзалагам се, че е ерген като ония съвършени в катарската вяра… Всичко съвпада!
30
В Уфици във Флоренция има бюст на Платон, за който се смята, че е изработен от гръцкия скулптор Силанион, който, доколкото знаем, бил единственият творец, пресъздал приживе философа по заповед на цар Митридат през 325 година пр.Хр. Възможно е флорентинският бюст, за който се споменава тук, да е същият или негово копие, защото съществува невероятна прилика с апостол Симон от Тайната вечеря. — Б.а.