Тези жертви и опасността, че може да има и още, ме накараха да говоря с Бандело за Прокобника. И мисля, че не сгреших.
В началото, след като му обясних, че в Рим вече знаят за множеството нещастни случаи, той ме погледна недоумяващо. Казах му, че от известно време най-високите папски инстанции получават съобщения от някакъв загадъчен информатор, който заплашва, че ако работата по Тайната вечеря не бъде спряна, ще се случи точно това. Този човек — обясних аз — е хитър и интелигентен мъж, вероятно с доминиканско възпитание, който крие самоличността си от страх да не бъде преследван от херцога. Човек, който явно действа с настървение срещу маестрото и, изглежда, е обзет от единствената мисъл да го провали и опозори. С една дума, мъж, когото трябва да открием незабавно, ако искаме да спрем този низ от смъртни случаи и да получим онези недвусмислени доказателства, уличаващи Леонардо, които той твърди, че притежава.
— Ако не се лъжа, отче, безразличието на Рим към заплахите му го е принудило да вземе правосъдието в свои ръце.
— Но защо, отче Леире? С какво пречи на този човек нашият художник? — запита абатът изумен.
— Мислил съм много по този въпрос и повярвайте, виждам само едно възможно обяснение. — Бандело ме погледна заинтригуван и ме подкани да продължа. — Моето предположение е, че в миналото Прокобника е бил съучастник на Леонардо да Винчи и дори е споделял дълбоко еретическите му убеждения. И може би по някаква тайнствена причина, която трябва да открием, се е почувствал измамен от художника и е решил да го предаде. Първо изпраща настървени писма до Рим и ни осведомява за престъпленията на Леонардо срещу вярата и за злото, което се крие в Тайната вечеря, но след като се натъква на нашия скептицизъм, се отчайва и преминава към действие.
— Към действие ли? Не ви разбирам.
— Не мога да ви виня, братко абат. И аз не притежавам ключа към всички тайни. Но все пак моето предположение придобива смисъл, ако приемем, че Прокобника е бил също такъв катар, каквито са Алесандро и Джиберто. Известно време сигурно и той се е смятал за последовател на истинските Христови апостоли и като тях е очаквал идването на Второто пришествие на Месията. Това е мечтата на всеки „добър човек“. Те вярват, че в този ден цялото християнство ще приеме тяхната „истинска вяра“. — Възползвах се от вниманието на отец Виченцо, за да довърша мисълта си с тържествен тон. — Смятам, че след като всуе е чакал толкова дълго, Прокобника не издържа, отрича се от обета за ненасилие и търси възмездие с кръв за времето, което е изгубил с „чистите хора“.
— Това е ужасно обвинение, отче.
— Да проучим фактите, братко — приканих го аз. — Катарите познават много добре Новия завет, затова, когато Прокобника убива брат Алесандро, прави всичко възможно това да прилича на самоубийство. Но Леонардо го разбира веднага и въпреки че се опита да отвлече вниманието на полицията, онзи ден той, без да иска, ми подсказа много важна следа: Алесандро бе умрял по същия начин, както Юда Искариот, след като предава Христос.
— И какво значение има това?
— Голямо, отче. Светът на катарите съществува благодарение на силата на символите. Ако Прокобника успее да накара общността на съвършените да повярва, че събитията, предхождащи смъртта на Христос, се повтарят, може да ги убеди, че Второто пришествие наближава. Разбирате ли? „Самоубийството“ на библиотекаря за тях е знак, че пророчеството скоро ще се сбъдне: Христос ще слезе на земята и вярата му ще възтържествува над тъмата.
— Пришествието…
— Точно така. Затова Джиберто, впечатлен от това разкритие, забравя страховете си и излиза да проповядва като катар, жертвайки без страх живота си, убеден, че когато Господ се върне, той ще възкръсне от мъртвите и ще се спаси. Прокобника е дяволски хитър в отмъщението си.
— Изглеждате много сигурен в хипотезата си.
— Да, сигурен съм — съгласих се аз. — Както вече ви казах, нашият информатор е сложна личност; умен е и не оставя нищо на случайността, дори и мястото, което е избрал, за да обеси Алесандро.
— Така ли?
— Помислих, че сте разбрали — усмихнах се иронично аз. Когато отидох до колонада на Палацо дела Раджоне и огледах подпората, на която висеше нашият библиотекар, видях странен барелеф. Правил го е някой си Орландо да Тресано, стар поборник срещу ересите, за когото в надписа се казва: „Spada e Tutore della fede per aver fatto bruciare come si doveva i Catari“31. Интересна шега, не мислите ли?