— Правилно отбелязвате, синьор Бернардино — обади се Марко, без да откъсва поглед от красивата си спътница, която започваше вече да различава силуетите на апостолите сред светлика на ранното утро. — Ако се вгледате в тялото му, с протегнатите напред ръце, ще видите, че то е във формата на огромно „А“. Това е огромна алфа, изникнала точно в средата на Дванайсетимата. Виждате ли я?
— Разбира се, че я виждам, но къде е омегата? — настоя Елена.
— Добре. Мисля, че маестрото каза това, защото се смята за последния от учениците му.
— Кой? Леонардо ли?
— Да, Елена. Алфата и омегата, началото и краят. Има смисъл, нали?
Луини и младата графиня свиха рамене. Също като Марко и даровитият ученик на маестрото предполагаше, че в стенописа е скрито някакво сакрално послание с огромно значение. Очевидно беше, че щом маестрото ги бе оставил да стигнат дотук, без да им даде ключа за разшифроването му, то по някакъв начин ги подлагаше на изпитание. Значи се намираха пред най-големия йероглиф, рисуван някога от тосканеца, и от умението им да го разчетат зависеше дали ще получат достъп до по-големи тайни.
— Може би Марко е прав, че в Тайната вечеря е скрита някаква визуална азбука.
Това стресна Прокобника.
— Визуална азбука ли?
— Знам, че маестрото е учил „изкуството на паметта“ при доминиканците във Флоренция. Неговият учител Верокио също го е прилагал и е обучил Леонардо, когато бил още дете.
— Никога не ни е говорил за това — рече Марко някак разочарован.
— Може би не го е смятал за важно в обучението ви. В крайна сметка става въпрос само за упражнения на ума за запаметяването на голямо количество информация или за закодирането й в определени елементи от сгради или произведения на изкуството. Тази информация е пред очите на всички, но е невидима за погледа на онези, които не са посветени.
— И къде виждате тук тази азбука? — настоя заинтригуван Д’Оджоно.
— Нали казахте, че тялото на Исус има формата на „А“ и че за Леонардо това е алфата в цялата композиция. А щом сам твърди, че е омегата, значи ще се съгласите, че има смисъл да потърсим в портрета на Юда Тадей нещо, което да напомня на „О“.
Тримата се спогледаха съучастнически и без да разменят нито дума, се приближиха до подножието на пасхалната трапеза. Фигурата на Юда се открояваше ясно. Той гледаше в посока, обратна на мястото, където се развиваше действието. Бе наведен напред, с ръце пред гърдите и длани, обърнати към небето. Носеше червеникава туника без украшения и нищо във фигурата му не приличаше на буквата омега.
— Алфата и омегата могат да имат нещо общо и със свети Йоан и Магдалина — промълви Бернардино, скривайки разочарованието си.
— Какво искате да кажете?
— Много просто, Марко. И двамата знаем, че стенописът е посветен на Мария Магдалина.
— Възелът! — спомни си той. — Вярно! Възелът, висящ в края на покривката!
— Мисля, че Леонардо е искал да ни заблуди. От известно време маестрото разпространява слуха, че с възела слага собствения си подпис в творбата. На романски Винчи идва от латинската дума vinculum, тоест връв или шнур. Но все пак скритото му значение не може да е толкова просто. И сигурно е свързано с любимката на Исус.
Прокобника се размърда в неудобното си скривалище.
— Един момент! — възрази Елена. — И какво общо има това с алфата и омегата?
— Казано е в Светите писания. Ако прочетете евангелията, ще видите, че Йоан Кръстител играе важна роля в началото на мисията на Спасителя. Йоан кръщава Исус в река Йордан. И всъщност му служи за отправна точка, за алфата в земната му мисия. Затова пък Магдалина е важна в края на живота му. По свой начин тя също го кръщава, като го помазва с миро няколко дни преди Тайната вечеря в присъствието на учениците му. Нима не помните случая с Мария от Витания, която му мие краката32? В този момент тя постъпва като истинска омега.
— Магдалина, омега…
Това обяснение не беше много убедително за момичето. Всъщност между Йоан и Тадей нямаше друга връзка, освен тази, че и двамата не гледаха Христос. От известно време Елена се бе замислила за друго обяснение на странната омега. Гледаше гладката стена наляво и надясно, мъчейки се да открие смисъла на загадката. Скоро щеше да съмне и трябваше да побързат, ако искаха да приключат със задачата преди идването на монасите. Ако в Тайната вечеря имаше нещо, което да се „чете“, трябваше бързо да го открият.
32
Марко 14, 3–9. До XIX век църквата одобрява интерпретацията, при която Мария от Витания се отъждествява с Магдалина и затова я сродява с Марта и Лазар, когато той възкръсва, както разказва Йоан в евангелието си. — Б. а.