Богатата фантазия на отеца се отприщи. Докато Джулелмо му отваряше вратата, за да слезе, невестулката си мислеше с наслада колко близко беше до най-големия си успех. Защо иначе верният му „доставчик“ ще го кара да идва тук?
Хакаранда се появяваше в много подходящ момент. Предния следобед Нани се беше видял отново с главата на доминиканците, мърморкото Джоакино Ториани, за да чуе лично от него последните новини по въпроса за Тайната вечеря. По време на поверителната си аудиенция при Негово светейшество Александър VI той призна, че е открил посланието, скрито в онзи впечатляващ стенопис. „Леонардо — каза той — е скрил сред персонажите си една фраза, някакъв призив, написан на странен език, който възнамеряваме да дешифрираме.“
Ториани изрече тази сентенция пред папата и невестулката. Никой не разбра нито дума. Но все пак фразата, скрита в Тайната вечеря, прозвуча на Нани като египетска.
— Mut-nem-a-los-noc — промълви той.
Нима произходът й не бе ясен? Нали в нея бе спомената богинята Мут, жена на Амон и царица на Тива? Не беше ли знаменателно това, че Оливерио Хакаранда, истински познавач на йероглифите, бе пристигнал почти едновременно с това послание? Нима сам Господ не го пращаше, за да му помогне да разреши тази загадка и да си спечели завинаги уважението на папата?
Да. Провидението, помисли си той, бе на негова страна.
Пред конюшните на „Зеления гигант“ Хакаранда целуна пръстена на Анио и го покани да влязат вътре. Щяха да говорят за старото съкровище и за йероглифа.
В странноприемницата невестулката се настани в едно от малките сепарета. Какво щастие беше за Витания, че Джулелмо щеше да чуе онова, което си казаха там.
— Скъпи ми Нани — рече испанецът, като се отпусна лениво и получи голям пръстен бокал с бира, — надявам се, не съм ви уплашил с внезапното си идване.
— Точно обратното. Знаете, че винаги ви очаквам с нетърпение. Жалко, че не посещавате по-често този двор, където толкова ви ценят.
— Така е по-добре.
— По-добре ли?
Оливерио реши да не увърта повече.
— Този път вестите, които ви нося, няма да ви доставят удоволствие — рече той.
— Самото ви появяване ми доставя удоволствие. Какво повече мога да искам.
— Старото съкровище, разбира се.
— И какво?
— Изплъзва се от ръцете ми.
Анио се намръщи. Знаеше, че няма да е лесно да получи скъпоценната вещ. В крайна сметка това съкровище бе дошло в Италия преди повече от сто години и твърде дълго бе преминавало от едни ръце в други, изчезвайки най-неочаквано. Не беше нито бижу, нито свята реликва, нито нещо, което да задоволи драгоценния вкус на един крал. Това съкровище беше една книга. Древен източен трактат с корици от марокен, привързан с кожени ленти, в който се надяваше да открие истината за възкресението на Месията и за връзката му с древната и могъща египетска магия34. И доколкото и двамата знаеха, Леонардо беше последният му притежател. Всъщност най-доброто доказателство за това беше тайнствената фраза, която отец Ториани бе открил във Вечерята. Едно послание на египетски, чийто източник не можеше да е друг.
— Разочаровате ме, Оливерио — рече през зъби невестулката. — Щом не я носите, защо ме повикахте?
— Ще ви обясня: не сте единственият, който иска да притежава това съкровище, отче Анио. Дори херцогиня д’Есте го пожела, преди да умре.
— Това са стари неща! — възрази той. — Знам, че онази наивница се е обърнала към вас, но сега е мъртва. Какво ви пречи тогава?
— Има още някой, отче.
— Конкурент ли? — разгорещи се невестулката. Търговецът изглеждаше уплашен. — Какво точно искате, Хакаранда? Още пари ли? Това ли е? Предложил ви е повече пари и идвате да искате по-висок хонорар?
Испанецът тръсна глава. Кръглото лице и синкавите му очи придобиха непривична за него сериозност.
— Не. Не става въпрос за пари.
— За какво тогава?
— Искам да знам с кого си имам работа. Който търси вашето съкровище, е готов да убива, за да го притежава.
— Да убива ли, казваш?
— Преди десетина дни уби един от посредниците ми: библиотекаря на манастира „Санта Мария деле Грацие“. И знаете ли какво? Този негодник продължава да ликвидира всички, които са проявили интерес към вашата книга. Затова дойдох при вас: да ми обясните с кого си имам работа.
— Някакъв убиец… — подскочи невестулката.
— Не е обикновен престъпник. Това е човек, който подписва престъпленията си; надсмива ни се. Уби неколцина поклонници в църквата „Сан Франческо“ и винаги оставя до труповете тесте карти таро Висконти-Сфорца, в което липсва само една карта.
34
Хавиер Сиера проучва от години своеобразната връзка между възкръсването на Исус и на Озирис. Част от разкритията му са изложени в предишния му роман Египетската тайна на Наполеон. — Б.р.