Това привлече вниманието ми.
Нашите четирима еретици произхождаха от малки селца на север от Милано, от областта на езерата и още по-нагоре, и бяха дошли при доминиканците малко след основаването на новия манастир. Направили го, като узнали за намеренията на Мавъра да го превърне в семейна гробница. И за разлика от останалите бяха образовани хора, почитатели на известната максима на свети Бернар: „Бог е дължина, ширина, височина и дълбочина“. Познаваха Питагор, бяха чели Платон и го уважаваха повече от Аристотел, вдъхновителя на нашата теологическа система. Скоро сред тях се открои брат Джулелмо Арно, готвачът. Той беше не само единственият, който отказа да изповяда греховете си пред нашия съд, но и се отнесе с пренебрежение към нас, защото сме се борили за „лъжовната Църква“.
Малкото, което знаех за него дотогава, беше, че е голям приятел на Леонардо. Брат Алесандро ми бе говорил пръв за това. Защото и двамата се изкушавали от едни и същи неща; присмивали се, хихикайки, на обилната храна на Мавъра, като вместо печено месо предлагали зеле, сливи, резенчета суров морков или сладки. Разбрах също, че двамата с Джулелмо изживели своя звезден миг на Коледа през 1495 година, когато измислили сладкиш с формата на купола на „Санта Мария“, построен от Браманте, и го представили на пиршеството у херцога на 25 декември35. Било такова събитие, че дори дона Беатриче ги помолила да й разкрият какво са сложили в тестото, за да бухне така. Брат Джулелмо не й обърнал внимание. Херцогинята настояла. И много хора още си спомняли дръзкото поведение на монаха, което му коствало пет седмици арест сред собствените му гозби и строго мъмрене от дома Сфорца.
Брат Джулелмо изобщо не се беше променил оттогава. Преструвките и омразата му към нас показваха, че предпочита по-скоро да умре, отколкото да се отрече от постъпките си. Бандело нареди да го затворят, мърморейки през зъби:
— Не може изобщо да се контролира — рече той. — Няма спасение. Когато позираше за Големия на Яков в Тайната вечеря, дори Леонардо не можеше да го обуздае.
Поклатих глава в недоумение.
— О! — възкликна той. — И това ли не знаете? Може би заради дългата коса на апостола сте се заблудили, отец Леире, но ако се вгледате хубаво в чертите на готвача, ще го познаете. Аз му разреших да позира. Леонардо ме помоли да му намеря мъж със силен характер и отривисти жестове като на Яков и аз се сетих за него.
— И защо маестрото е искал да има такъв човек сред Дванайсетимата?
— Зададох му същия въпрос и знаете ли какво ми отговори? „Геометрия! — рече. — Всичко е геометрия!“. Обясни ми, че красотата на едно голо тяло зависела от еднаквото разстояние, което трябва да има между пъпките на гърдите и от тях до пъпа, и още веднъж между пъпа и краката. А колкото до гнева ме увери, че можел да го изрази с един щрих в погледа. Когато застанете пак пред Вечерята, вижте изражението на Яков. Той избягва погледа на Исус, свеждайки с ужас очи към масата, сякаш е открил там нещо страшно.
— Че един от другарите му ще предаде Месията — рекох аз.
— Не! — едноокият наруши мълчанието си, сякаш бях изрекъл нещо не на място. — Точно това е искал да ни накара да смятаме. Нима братята не ви казаха, че си имаме работа с талисман? В него символите или тяхното отсъствие са от съществено значение за действието му. И в този случай това, което Яков гледа ужасен, са жестовете на Юда и Исус, протегнали ръка към едно и също парче хляб… Или може би липсата на Христовия потир. На граала.
Това наблюдение бе много проницателно.
35
Днес panettone е известен в целия свят и някои хора смятат, че е измислен от Леонардо да Винчи на същата дата. — Б.р.