Фридрих Незнански
Тайните на елита
Маршът на Турецки #
Борис Соломонович Хайкин.
21 юни
Борис Соломонович Хайкин забеляза с малко недоверчива, дори страхлива усмивка, че си подсвирква онази, старата песен на Утьосов „Сърце, не търсиш ти покоя“. Разбира се, може наистина сърцето му да не искаше покой, но имаше нужда от почивка, даже много. Напоследък Борис Соломонович боледуваше. И все от това прословуто сърце, да му се не види. Редовно, най-често вечерно време и през нощта, зад ребрата му чукаше гадно остро чукче, по тялото му плъзваше тъпа болка, пулсът се ускоряваше… То се знае, нитроглицеринът винаги беше под ръка и в дома на Борис Соломонович, и в кабинета, на всички достъпни места. Само че каква ли полза от нитроглицерина… И в живота на Борис Соломонович навлезе зловещ страх, „лепкав“, както пишат по книгите. След като беше преодолял не лекия и какво да крием — доста трънлив път от помощник-началник смяна на сонда до началник на тръст и стана депутат, а после и заместник-председател на Държавната дума, Борис Соломонович Хайкин не искаше да умира точно сега, когато тепърва започваше истинският живот. А проклетото чукче сякаш напук започваше разрушителната си работа някъде призори, когато страхът е особено силен и не се поддава на контрол…
Кардиограми, датчици жички, рецепти, съкрушеното клатене на глава от страна на стария му приятел доктор Кормилцев — голям спец в лекарския занаят, и неизпълними по никакъв начин съвети — всичко това се стовари на побелялата глава на Борис Соломонович. Е, той не е враг на собственото си здраве, няма намерение да изоставя без грижи сърцето си, иска да живее, но не може да замине в санаториум за лечение, просто няма време. Точно сега, когато всичко се е завъртяло, не може да си позволи да изпадне от играта.
Това, на което е готов да се съгласи, са милите едновремешни терапевтични методи, които малко да успокоят старото му сърце. И ето че Борис Соломонович вече две седмици честно пиеше сутрин портокалов сок и билков чай, а не черно кафе, намали цигарите до една кутия „Марлборо Лайтс“ дневно, а освен това си създаде приятен ритуал, към който се придържаше с неочаквано удоволствие вече от толкова дни. Сега между дневните и вечерните заседания в Думата се връщаше в милото на сърцето му Покровско-Глебово, пиеше си зеленчуковия бульон, половин час се изтягаше на дивана в кабинета си, а след това близо час се разхождаше из обширния двор на разкошния комплекс с кучето си, руската хрътка Найда.
Трябваше просто да върви, без да бърза, да диша чист въздух и да се старае да получи колкото се може повече приятни емоции. А защо не? Най-приятното е, че от препоръчания курс Борис Соломонович наистина усети подобряване на самочувствието. Интересна работа, принудителният спокоен режим на обикновено невероятно активния Хайкин породи истинска мода сред депутатските кръгове. От този момент всеки що–годе солиден депутат след сутрешното заседание подхвърляше нещо многозначително на тема разклатено здраве, сядаше в персоналната си кола и отпрашваше към извънградската си къща — естествено, за да се разхожда там в сянката на дърветата и да се наслаждава на приятни емоции. Релаксация, сиеста — както щете го наречете, на Борис Соломонович му беше хубаво, това е.
И днес пристигна вкъщи в най-чудесно настроение, вече предвкусваше как ще се разходи по алеите на разкошния парк, как ще наблюдава красавицата Найда, как ще размени някоя дума с премилите си съседи…
Денят е превъзходен, какво да говорим. Слънце, а и тези слънчеви петна по земята… Той освободи Найда от каишката и тя препусна с невъобразим лай, ту гони пеперуди, ту преследва котки, ту домъква на стопанина си някакви нелепи клонаци или просто тича насам–натам, захласната от възторг, че кучешкото й битие е толкова наситено. Борис Соломонович усещаше разбираемо вълнение — навън има много кучета, но хрътката е само една, при това с такова родословие, има с какво да се гордее. А и просто му беше хубаво и уютно и той дори си спомни с известно дружелюбно чувство думите на доктор Кормилцев: „Борис Соломонович, уважаеми, още никой не е измислил нещо по-приятно от разходките. Не ви предлагам съвсем да се откъснете от работните си проблеми, но нали можете да съвместявате приятното с полезното. Разхождайте се, без да бързате, и си мислете за каквото искате. Главното е да се разхождате не по-малко от час.“
Малко по-нататък на необходимо, но почтително разстояние се виждаха верните телохранители Толик и Виталик. Когато нямаше настроение, Борис Соломонович им казваше „моите мускули“, а когато имаше, ги наричаше „човеци горили“, както пише Суифт. Мисълта му течеше леко и свободно, от задкулисните проблеми в Думата Хайкин премина на финансовите, включващи нереализирани засега проекти. Когато свърна към поредната очарователна павирана пътечка, която минаваше съвсем близо до орнаментираната решетеста ограда около селището, Борис Соломонович забеляза край входната врата живописна група разговарящи. Трима души. Борис Соломонович не познаваше единия — оплешивяващ солиден мъж към петдесетте. Облечен с контешка небрежност, той жестикулираше пестеливо, имаше неприятна усмивка, а лицето му бе извънредно високомерно. А виж, с другите двама Хайкин се познаваше твърде, твърде добре. Това е самият Виктор Тарасенков, ами да, нали се уговориха след две седмици да изиграят един тенис на закритите правителствени кортове. Разбира се, Тарасенков ще „размаже“ Хайкин още в първия сет, но не пречи да си поразмърда кокалите. Този Витя Тарасенков е любопитен субект. Да вземем само това, че е бивш генерал от ФСС. А сега напълно се е оттеглил от задкулисните политически игри и стои начело на тенисната федерация на страната… Ох, заобичаха тениса нашите големци. Вече е време да се минава на карате или какво друго — джудо? Демек, за да ходиш с кимоно. А те все тенис, та тенис, впрочем Витя Тарасенков, който е печен и разтропан човек, усеща новата вълна, току–виж скоро започнал да увлича нашите хора по разни екзотики…