— Почакайте, Ангелина Германовна. Значи стреляха от белия форд, а след това той се взриви. Видяхте ли кой стреля? И как се скри после? Имаше ли и друга кола?
— Не. Нямаше други коли. Разбира се, не видях кой стреля… Ама чакайте, изобщо не премислих… Сега ми е ясно защо телохранителите така бързаха да отведат депутата — нали стрелецът няма къде да се е дянал!
Владимиров вече съвсем нищо не разбираше. Канеше се да остави на спокойствие Ангелина Германовна, както нареди следователят, и да си продължи работата. Сигурно телохранителите на депутата ще могат да опишат станалото с подробности, но жената с всички сили се вкопчи в ръката му и каза бързо, изглежда, се страхуваше да не я пусне ей сега и да си замине, без да я изслуша:
— Взривът се чу веднага след последния откос, в същата секунда. Килърът не може да е избягал. Там е, в колата. Изгорял е!
Владимиров погледна инстинктивно към форда. Още в първия момент нещо в него не му хареса, но преди пет минути не придаде значение: тук още от пръв поглед нищо не му харесваше, не само злополучният форд. Сега видя каква е работата: автомобилът изобщо не гореше така, както става обикновено. Огънят бушуваше само в купето, а капачката на бензиновия резервоар си стоеше девствено бяла.
Той потърси с поглед следователя. Видя го коленичил със загрижен вид край труповете, диктуваше нещо на съдебномедицинския експерт и водача на служебното куче, всички стояха и го слушаха мълчаливо, вместо да се занимават с работата си. Владимиров се изплю и без да обръща внимание на протестите на шофьора, дръпна пожарогасителя и затича към горящия форд.
Стъклата на колата бяха опушени. Огънят вече почти беше изгаснал, догаряше тапицерията на шофьорската седалка. Насред купето имаше купчина странна, изкривена от взрива конструкция: статив с електрически кабел, по всичко изглежда от някакъв геодезически прибор — диск с кръгова скала, който можеше да се върти във вертикална и хоризонтална плоскост. Върху него бе закрепен автомат „Калашников“ калибър 5,45 мм, без приклад, затова пък с оптически мерник, отзад свързан с телевизионна камера, тя пък от своя страна свързана с останки от лаптоп. От лаптопа, явно пострадал предимно от взрива, във всички посоки се точеха обгорели кабели.
Владимиров гледаше смаяно това чудо на техниката, сигурно минаха няколко минути, докато някой го потупа отзад по рамото. В лицето на човека, който го изтръгна от вцепенението, той позна Вячеслав Иванович Грязнов, началника на МУР. Грязнов бе сам, без свитата, полагаща се на голямо началство, тоест имаше свита, но тя още не беше стигнала до Владимиров — разпръснала се бе из парка.
— Идиотщина, да ги вземат дяволите! — рече добродушно Грязнов. — Наиздигали разни лабиринти! Едва ви намерихме. Скоро тук ще се появят минотаври. Ще излапат VIP персоните и дори няма да се оближат. Е, докладвай!
Владимиров се отмести и направи място на началството да гледа, като размахваше пожарогасителя от вълнение:
— Компютър е стрелял, Вячеслав Иванович. Както се изразихте много точно, да ги вземат дяволите! Робот, представяте ли си!
— Да, робот килър — промърмори под носа си Грязнов, пъхна глава в купето и дори тупна с пръст разтопеното дуло. Искаше да добави нещо, но не успя — към тях с все сили тичаше следователят и без да поздрави, започна да докладва:
— Ако се съди по намерените документи, убитите са Виктор Тимофеевич Тарасенков, председател на тенисната федерация, някой си Евгений Степанович Марков и двама телохранители, има и ранени. В момента се прави начален разпит на свидетелите с цел да се изяснят обстоятелствата около станалото и да се установят отличителните белези на възможните убийци или убиец. Също така лично аз…
— И какво, има ли отличителни белези? — прекъсна го Грязнов — Мога да подскажа: кръгло метално туловище с характерните щрихови деления на всеки пет градуса, главата правоъгълна от металопластика, има съществени повреди в резултат на взрива. Ето го красавеца, полюбувайте му се! — и като се отмести от следователя, дръпна Владимиров настрани. — Капитане, ще работиш по това дело до победния край. Най-напред свърши с Хайкин, той не е просто депутат, а цял заместник–председател на парламента, доколкото разбрах — рядко лайно, надут пуяк. Разбира се, делото е твое, можеш да постъпваш както намериш за добре, но ако искаш да постигнеш нещо с него, моят съвет е — прави се на тъпак.