— Вижте, капитане, какво се получава. На двадесет и четвърти те са се намирали в точка с координати 36°57′ северна ширина и 27°20′ западна дължина. А на следващия ден те са взели пеленга на най-източния нос на Санта Мария. Значи преди 10 дни «Целеста» се е намирала на 6 мили зюд-зюд-вест от острова.
— Не, аз изобщо нищо не разбирам, Дево! — възкликна капитанът, наведен над картата на Северния Атлантик. — Излиза, че «Целеста» е изминала без хора в източна посока почти четиристотин мили, а преди час и половина ние я срещнахме плаваща на запад. Вие сам видяхте, че тя пътуваше насреща ни! Става някаква бъркотия!
— Трябва да се предполага, капитане, че поради някаква причина Бригс и хората му са напуснали кораба с лодките, и то много бързо… На «Целеста» липсват секстантът, хронометърът, а освен дневника на борда няма никакви други корабни документи! Най-загадъчното е компасът… Той се търкаляше счупен на кърмата до щурвала, а нактоузът е отместен от своето място — по моему — с лост. Как е могъл Бригс да отплава, без да вземе със себе си компаса?
— Да, добре би било, ако те са отплавали — каза Морхауз, — а ако това са пирати, Оливър? Помните ли какво направиха тези негодници през шестдесет и девета с «Вечния евреин»? Тогава те не пожалиха даже юнгата…
— Капитане, не мисля, че на «Целеста» е имало пирати. Та нали за тях кораб, натоварен с чист спирт, е истинско съкровище! При това всички ценности се оказаха непокътнати, даже парите на Бригс и златните украшения на жена му. Не изглежда да са пирати…
— Все едно, Оливър, на «Целеста» се е случило нещо сериозно. Аз познавам Бригс, той не би рискувал току-тъй живота на жена си и на двегодишната си дъщеря. С дете в лодката, при това при такива ветрове като сега… Казвах му аз в Ню Йорк: «Не взимай жената в този рейс, сега не е време за разходки до Италия.»
— Да, капитане — съгласи се Дево, — зимният Атлантик не е за жени — и като помълча, добави:
— Когато бях в каютата на Бригс, ми дойде наум, че «Целеста» въобще е нещастен кораб. Вие сигурно помните, сър, че през шестдесет и втора, когато «Целеста» извършваше първия си рейс от Спенсър до Уиндзър, капитанът й изчезна, изчезна безследно… Тогава така и не разбраха къде се е дянал…
— Знам, Дево, помня тази история. «Целеста» действително е нещастен кораб. Та нали след това, ако не ме лъже паметта, през шестдесет и седма, когато я бяха вече продали на американците, тя заседна върху скалите край нос Бретон… Да…, напразно Бригс пое командването на тази дяволска бригантина!
— Е, какво пък, сър! Надявам се, че с Бригс и неговите хора нищо няма да се случи. До Азорите е една крачка!
— Да се надяваме, скъпи Дево, че всичко ще свърши благополучно. Може би те вече са в Гибралтар — каза развеселен Морхауз и твърдо отсече:
— Дори «Целеста» да е кораб на самия сатана, сега това е наш трофей, мили Оливър. Колко, казвате, са там буретата? Хиляда и седемстотин, нали? А? — капитанът извади от чекмеджето на бюрото лист хартия, взе молива и започна да смята. — Тъй… Това, Дево, не ви е газ! Това е чист спирт! Екстракт! Пък и корабът не е някаква развалина, а «Мария Целеста», красавица… след основен ремонт, с нова медна обшивка на дъното!
— Сър, на каква част мога да разчитам? — тихо запита щурманът.
Морхауз хвърли поглед върху акуратните колонки от цифри, погледна в упор щурмана и натъртвайки първата дума, отвърна:
— Ако се съгласите да докарате бригантината в Гибралтар, от мен имате двадесет и пет процента от едната пета от стойността на товара и кораба.
— Да, сър, но това е голям риск? Трюмовете са пълни с вода, почти голи рей, няма даже компас… — започна Дево.
— Повтарям: вашият пай е една четвърт, двадесет и пет процента и нито пени повече! Ако това не ви изнася, ще пратя втория щурман.
— Добре, сър, съгласен съм. Колко човека можете да ми дадете? — запита щурманът.
— Вземете боцмана и по-младия Лоренсен. Ето ви моя личен компас, измолете от Макдоналд секстанта, неговият е в ред и е поточен от вашия. На «Целеста» ще намерите втория комплект ветрила, стъкмете фока и дръжте курс Гибралтар — каза Морхауз.
За «Целеста» говореха всички
Адмиралтейската комисия започва следствие
Вечерта на 7 декември 1872 г. «Дея Грация» хвърли котва на вътрешния рейд на Гибралтар. На другия ден сутринта тук благополучно пристигна и «Мария Целеста».
Дево беше възхитен от забележителните мореходни качества на бригантината: корабът прекрасно се подчиняваше на кормилото, движеше се леко и можеше да плава на много остри курсове спрямо вятъра. Независимо обаче от старанията на щурмана на «Дея Грация» да проникне в тайната на бригантината, той не успя да научи нищо ново. Прехвърляйки в ума си наниз от най-странни, почти невероятни факти и обстоятелства преди срещата на «Дея Грация» с безлюдната бригантина, щурманът не можеше да дойде до някакво що-годе логично заключение. Въпреки това той с нетърпение чакаше момента, когато собственикът на «Мария Целеста» ще изплати на Морхауз обещаното възнаграждение. Щурманът мечтаеше за собствен кораб…