— Хубаво е тук през зимата, нали, скъпа? — усмихна се Джордж, като кимна към дърветата насреща, чиито клони се бяха навели ниско над спокойните води на реката. — Какво ще прави сега Куин?
— Завърна се отново в тъжната си къща, опитва се да бъде грижовен баща на двете си бедни деца. Започна отново работа в клиниката в Ейвънмаунт — това бе наистина една смела постъпка, не очаквах, че ще събере кураж, за да го направи — и всички заедно ще отидат на посещение при Ники в ареста този уикенд. Сигурно ще бъде доста неприятно.
— Значи Манинг сериозно се е захванал с нея? Обвинява я в убийство, а не в съучастничество?
— Можеш да си сигурен, че ще настоява точно за това. Сега тя се опитва да твърди, че всъщност Тейлър е убил Весна, но, по дяволите, Джордж, лично аз съм склонна да повярвам на това, което ти си чул.
— Значи Ники ще трябва да поеме сама цялата отговорност? Едва ли някой ще успее да залови Тейлър, поне не скоро, щом е толкова далеч. Така е, нали?
— Най-вероятно. Толкова е странно, не смяташ ли? Никога не би ми хрумнало дори да заподозра Тейлър. По-скоро изпитвах известни съмнения по отношение на Алън Мар, очаквах, че той е способен на нещо лошо, но явно всички сме имали погрешно мнение за него. Що се отнася до незаконната търговия с наркотици — Манинг започна разследване по случая и доколкото съм информирана, в най-скоро време ще бъдат оповестени първите резултати. И в това отношение доста се бяхме заблудили, нали? Но Манинг е страхотно копеле, едва ли ще се успокои лесно, нали разбираш — ще му достави страхотно удоволствие да хване член на парламента, а също и половин дузина изтъкнати аристократи и известни медийни звезди.
— Дано успее да докопа и онова гадно копеле Фридмън.
Двамата продължиха разходката си мълчаливо. За пръв път Алисън се чувстваше напълно сигурна. Наистина искаше Джордж да бъде до нея, да измести напълно от съзнанието й спомена за Дейвид, както и всички останали призраци от миналото, макар да й беше ясно, че и тя също би трябвало да направи съответните усилия, а и да се помъчи да разбере защо точно… Но това можеше да почака. Вече не бе нещо, което не търпи отлагане. В момента най-важното нещо за нея бе Джордж, а и той явно осъзнаваше колко е ценен. Преминал бе през огън и вода… и отново бе тук, при нея. Очакваше ги една приятна вечер. Щяха да пийнат по нещо, седнали пред камината, после да вечерят в слабо осветения бар, а накрая щяха да си легнат в огромното легло. Алисън щеше да се чувства обичана и уважавана, желана и защитена от всякакви опасности. А в същото време и копнееше за него. Бяха изгубили ужасно много време, докато и двамата разберат чувствата си; но все пак се радваше, че и още много време им оставаше. Алисън се усмихваше в тъмнината.
Когато се връщаха към колата, тя се притисна към него, а той я целуна, отначало леко и нежно, а след това страстно.
— Обичам те, Али.
— И аз те обичам, Джордж.
Когато потегли, новият брой от „Уестърн Морнинг Нюз“, който си бяха купили сутринта, се плъзна и падна в скута й. Алисън включи вътрешната лампичка, за да го погледне. Забеляза кратка информация в долния ъгъл на първа страница.
— Господи! — Джордж я погледна въпросително. — Открили са го. Открили са Тейлър — трупът му бил изхвърлен на някакви острови — Лас Трес Мариас — след силна буря. Явно малката яхта не е била пригодена за бурните тихоокеански води.
— Удавил ли се е?
— Да.
— Точно това си заслужаваше, копелето — усмихна се злорадо Джордж. — Но знаеш ли, още преди да я докарат от Мексико, Ники твърдеше, че той първоначално планирал да инсценира инцидент с яхтата в Бристолския канал, за да прикрие изчезването си. Само че след това се отказал, защото се страхувал, че това би могло да му донесе нещастие… Ето че най-накрая си е получил заслуженото. Но за него няма защо да съжалява човек. Просто е изчезнал в пространството, това е всичко. Не ти ли се струва доста странно в известен смисъл? Това е някакъв късмет, при това ни се случва за втори път.
Тя го целуна нежно.
— Да, отново сме късметлии, Джордж.