— Бях толкова натоварен, нали разбирате? — измърмори объркано.
Да, отлично разбираше. Но Куин бе обвинен в убийство; нищо чудно, че вече бе преизпълнен с възмущение.
— Натоварен ли? Господи, какви ги говори този! Някой от вас има ли поне най-обща представа какво е да бъдеш тук, вътре? Някой е убил жена ми и е отвлякъл децата ми. Арестуван съм по грешка. Стоя заключен в килията си по двайсет и три часа в денонощието, тъй като съм на строг режим. Непрекъснато се налага да се срещам с някакъв побъркан психиатър, който е убеден, че съм убил собствените си деца и иска да ме принуди да вземам лекарства за хипноза. Цял месец не мога да се срещна с предполагаемия си адвокат, затова пък трябва да търпя насилията на четирима надзиратели, а освен това принудително ми инжектираха успокоителни.
— Това е наистина възмутително и веднага ще протестирам пред директора на затвора — отвърна тя, макар че думите му никак не я учудиха. Със сигурност го бяха правили, защото се опасяваха, че съществува риск да посегне на живота си. — Имате ли друг адвокат, когото също бихте искали да посочите за ваш защитник, доктор Куин?
— Не бих казал. Последния път, когато съм имал нужда от адвокат, бе при покупката на къщата ми.
Алисън Хоуп се намръщи.
— Не смятам, че е правилно аз да ви избирам адвокат, затова може би ще е добре господин Диксън да остане днес и да води някои бележки. След това би могъл да помоли някой от основните партньори в неговата фирма да дойде и да ви види утре, като той може да ви предложи още някой защитник, ако това е, което искате — или да ви препоръча направо друга фирма, към която да се обърнете. — Диксън като че искаше да възрази, но забеляза стиснатите й устни и се отказа. — Става ли така, Роджър?
Той само ядосано кимна с глава.
Куин горчиво се усмихна.
— Благодаря — каза тихо и се огледа нерешително. — Това място подслушва ли се?
Това бе един въпрос, който често и самата тя си задаваше.
— Не, никой не ни подслушва — отвърна, като й се искаше наистина да е сигурна в това. — Можете да бъдете напълно откровен с мен.
— Така ли? — Изтерзаните му очи продължаваха да гледат някъде встрани от нея. — Тревожа се преди всичко за децата. За Джесика и Том. — Думите отекнаха в празната стая. — Толкова се страхувам за тях и знам, че никой не се опитва да направи нещо, за да ги спаси.
Роджър Диксън се обади:
— Полицията смята, че те също са мъртви, доктор Куин. — После замълча многозначително. — Според вас какво се е случило с тях?
Куин се облегна назад на стола и вдигна ръка, сякаш адвокатът се готвеше да го удари.
— Откъде бих могъл да знам, по дяволите? — извика гневно и някакво лице веднага се появи на прозорчето на вратата. — Как бих могъл да знам, след като съм затворен тук? Те със сигурност са дяволски изплашени, а единственият човек, който мисли за тях, съм аз — не преставам да се тревожа за тях дори за секунда, нощем лежа буден, потънал в пот. Но нищо не мога да направя — понякога имам чувството, че направо ще полудея.
След това избухване той изведнъж като че се успокои. Няколко сълзи се отрониха от хлътналите му очи, но изобщо не направи и опит да ги изтрие. Обърна се към Алисън и шепнешком я попита:
— Смятате ли, че те също са мъртви? Като Ники?
— Не знам, Джеф. Нали мога да те наричам Джеф? Много бих искала да мога да ти кажа нещо определено, но… Знам само, че полицията ги търси — отвърна тя, като си помисли: „Или най-малкото издирва телата им“. — Веднага щом изляза оттук, ще се поинтересувам докъде са стигнали. — После се опита да промени темата: — Виж, не се съмнявам, че непрекъснато мислиш за децата си, но може ли да започнем от самото начало? — Алисън кръстоса краката си, издърпа черната си пола над коленете и измъкна бележник от чантата си. Погледна го отново в очите и за втори път бе шокирана от невероятната болка в тях. Не беше съвсем сигурна, че би могла да му вярва, но ако казваше истината, последните шест седмици са били наистина направо нетърпими. — Жена ги е била убита. Ти ли го направи?
Веднага се видя, че е готов да избухне отново, но преглътна и успя да се овладее.
— Не, разбира се, че не — отвърна доста спокойно.
— Добре. Защо тогава части от тялото й бяха открити в пещта на парния котел в мазето на къщата ти, докато ти бе изчезнал за три дни?