ми нещо се притисна. Наведох глава и видях Късметчето. По традиция, трябваше да стоя,
скромно забила поглед в земята, и дори да не мърдам, но аз се наведох, вдигнах котето и чух
веднага:
— Хвърли тази мяукаща напаст!
Мълчешком се изправих, притискайки котенцето към гърдите си, погледнах в упор леля
Руи и разбрах, че ей сега ще ми свърши търпението…
— Влез в къщата — тихо каза тате, предотвратявайки назряващия скандал.
За съжаление, тази вечер не успях да си побъбря нито с мама, нито със сестрите, наложи
се да се преобличам, да слизам долу и да се правя на гостоприемна домакиня. Две от
сестрите ми бяха бременни, третата — с малко дете на ръце и около масите сновяхме аз с
мама и Сира. И, естествено, не ни беше до разговори.
А след това се започна:
— Каква си пъргава и сръчна, Дея, добра жена ще бъдеш за нашия Горт — заяви ми
пълната жена, която седеше с леля Руи начело на масата.
Не, свекромонстърът определено ми харесваше повече, с нея поне някак можеше да се
разбереш.
— Благодаря ви, тъмна — вежливо отговорих аз.
— А Дея ще ми стане ми майка? — капризно попита същото това момиченце, което ме
беше пресрещнало на двора.
— И зестрата й е голяма — намеси се в разговора леля, — а това, че е старичка… той и
Горт не е много млад.
— Да, и това е вярно — поддържа я майката на ковача.
Моята собствена майка така и застина с казана в ръце. Но двете клюкарки не млъкнаха:
— Е, голяма работа като е учена, пфу, позор за рода ни — жалеше се леля Руи, — Горт е
славен момък, бързо ще й избие глупостите от главата.
Мама и така едва се сдържаше, а след тези думи, хвана казана по-здраво и се запъти към
леля Руи… Аз, връчвайки подноса на Сира се хвърлих към нея и я пресрещнах на три крачки
от леля.
— Мамо — чевръсто взех казана от ръцете й, — що не идеш да полегнеш, а? Натичала си
се днес сигурно.
— Млада е още — важно заяви леля Руи, — нека да тича!
И това беше! Повече не можех да търпя:
— Ассе кьерте уеме сао такьтян такесо — думите ги произнесох шепнешком, а гледах
през това време леля, която за пореден път изпразваше чашата си със сливовица…
За съжаление, това не беше проклятието за остро разстройство, тъй като леля със
сигурност би обвинила мама в опит за отравяне, затова пък, проклятието за мигновено
опиянение изважда от строя противника не по-малко ефективно.
— Ой — леля се отлепи от чашата, — нещо взе много хубаво да ми става… Ик…
В следващия миг леля с телесата си се свлече под масата, кискайки се вулгарно. В
абсолютна тишина присъстващите проследиха процеса на изхлузването й от стола и смутено
се заизвръщаха, когато Руи захърка така, че започнаха да дрънчат стъклата и съдовете по
масата.
Да ме прощава леля Руи, това беше най-малката вреда, която можех да й причиня.
— Ще ида да намеря чичо — казах аз и излязох на двора.
Невероятно, за първи път правех гадост на ближния си, но изобщо не съжалявах за това.
Но все пак, когато излизах се оглеждах — вода нямаше никъде, освен в подложката на
саксията с цветя, но нея щях бързо да я излея. На Късметчето проклятието не оказа никакво
влияние, а ако тук имаше нормална котка, веднага би избягала. Плесен в нашата къща никога
не беше имало, така че и следи от престъплението ми нямаше да останат. Почти… не
трябваше да забравя нощес да излея водата.
Излизайки в двора потреперих и загледах случващото се безобразие — мъжете не се бяха
ограничавали в пиенето и сега вече бяха в такова състояние, когато и замръзналото месо с
удоволствие го ръфаха, без да забелязват поскърцващия между зъбите лед. Тате и чичо седяха
начело на едната маса, ковачът — начело на другата, третата я бяха махнали, когато двама от
моите кандидати се бяха изнесли. И аз си представях колко им е струвало на родителите ми
това „сватосване”, не случайно беше прието невястата веднага да се дава — сватбата
излизаше по-евтино.
Обгръщайки раменете си с ръце, тръгнах към тате и към чичо Лус, заобикаляйки масата с
ковача и неговите роднини.
Това, което се случи след това, би могло да се случи в заведението на Бурдус, но не и на
сватосване — докато минавах близо до ковача, той ме хвана и в следващия миг се оказах
седнала на коленете му. Роднините ми, всички като един, скочиха от местата си — и къде
само се дяна пиянското добродушие, а мъжете от семейството на ковача се разсмяха и
затропаха по масата, одобрително поддържайки роднината си. Аз започнах възмутено да се