преместиха по-близо.
— От уважение към лорд Тьер, днес всичко ще бъде по южните традиции — весело обяви
тате, хвана мама за ръката и я дръпна към своята маса. А за да има място за всички, добави:
— Младежи, я седнете ей там.
Такова нещо в нашата къща още не се беше случвало. Пък и сигурно в целия Загреб. Но
когато всички се настаниха, стана ясно, че така е много по-добре. Децата седяха отделно, на
тях им беше весело, младежта — на своя маса, там смехът изобщо не стихваше, а аз останах с
Риан на първата маса, където и всички възрастни. Наистина, ние малко се разместихме, така
че сега начело седяха мама и тате, отдясно на тях — баба Дора и баба Айяр, а от ляво — аз и
магистъра.
— Какво да ти сложа? — чух аз тихият въпрос на лорд-директора.
Обърнах се към него и замрях, омагьосана от погледа на черните мъждукащи очи
— Дея — с усмивка ме повика магистърът, — сърце мое, какво има?
Аз мълчах, продължавайки да гледам лицето му.
— Наистина ли се радваш да ме видиш? — иронично попита Риан.
— Наистина — потвърдих аз.
— Радвам се да го чуя — и вече без да пита нищо, сложи в чинията ми задушени ребърца
със зеленчуци. — Още нещо?
— Не — аз не откъсвах поглед от магистъра, и даже това, с което ми беше напълнил
чинията познах по-скоро по аромата… просто, когато ги готвих се бях престарала с пипера.
— М-м-м — Риан пробваше същите тези ребърца, които ми беше сложил, — обожавам
лютото. Ти ли си ги готвила?
Моите роднини, които вече бяха опитали блюдото и сега седяха с почервенели
физиономии и активно пиеха вино, прицелиха в мен разгневени погледи. Особено сърдито
ме гледаше баба Дора, тя изобщо не трябваше да яде люто. Риан разбра, че не на място е
повдигнал тази тема и весело попита:
— Пробваш южната кухня? Великолепно се е получило.
Мен престанаха да ме гледат, всички насочиха вниманието си към лорд Тьер, него и го
попита баба Дора:
— На юг обичат ли пикантно?
— На юг подправките царуват — лорд-директорът вежливо се усмихна и явно под
обаянието му попаднаха всички присъстващи, тъй като престанаха да се мръщят заради
лютата храна и сега омагьосано го гледаха. — Ние имаме по-малко месни ястия, в менюто
преобладават различните видове риба, но — още една усмивка, — в това отношение, аз
предпочитам северната кухня.
Татко поддържа разговора:
— Правилно, най-добрата храна за мъжа е месото! А най-доброто месо е дивечът!
— А пък ако се опуши — мечтателно измърмори чичо Ирв.
— И с лучец — включи се леля Лори.
Разговорът постепенно се превърна в обсъждане на начините за приготвяне на месо.
Използвах това, че на масата се разбъбриха всички, и се протегнах към Риан, а той, забелязал
стремежа ми, се наклони към мен гледайки ме въпросително.
— А ти… наистина ли обичаш люто? — с шепот попитах аз.
Лорд Тьер се наведе още по-близо, ласкаво целуна връхчето на носа ми и с трагичен
шепот си призна:
— Не мога да го търпя. Но… — той ми се усмихна, — както го готвиш ти, ми харесва.
Смутено погледнах към чинията, която магистърът вече беше опустошил наполовина,
изчервих се и предложих:
— Аз… друго месо ще донеса.
Смеейки се тихичко, магистърът прошепна:
— На мен ми хареса, наистина. Иначе не бих го ял. Между другото, какво още си сготвила
ти?
Замислих се и се протегнах към пая с месо. Бях го направила по рецептата на Тоби — в
многолистно тесто се запичаше накълцано на дребно месо със сирена и зеленчуци.
Роднините ми хвърляха погледи към пайовете, но не се решаваха да взимат — все още си
спомняха първите ми кулинарни опити. Но когато аз започнах да режа пая и под ножа
апетитно изхрустя коричката, всички промениха мнението си.
— И на мен парченце — помоли баба Дора.
— И аз няма да откажа — не изоставаше от нея баба Айяр.
Тогава мама стана и ми каза тихо:
— На останалите аз ще им нарежа.
Така че, първото парче го дадох на Риан, второто го взех аз, а след това вече режеше мама, раздавайки на всички желаещи. Затова пък, когато магистърът се приготви да отхапе от пая, придържайки двата му края, за да не изпадне плънката, всички го гледаха. И чакаха.
— Чувствам, че върху мен лежи огромна отговорност — намигайки ми, отбеляза лорд-
директорът.
Всички се разсмяха, а Риан най-накрая опита. Затвори очи, като че ли се опитваше по-
ярко да усети вкуса и веднага произнесе:
— Изключително вкусно. Рецептата на Тоби ли е?
Аз не успях да отговоря, когато на вратата се почука. Почукването беше бързо и някак